Решение № 239 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 754/2010 г.

Решение № 239 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 754/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Невян П. Р. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 162 от 20.02.2010 г. по гр. д. № 2261/2009 г. по допускане на делбата в частта по възражението по чл. 21, ал. 2 СК Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и е процесуално допустима. Ответницата С. Н. С. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за възможността да се признае преобразуване на лично имущество по чл. 21 СК когато е сключен предварителен договор или групов строеж със строителен предприемач и цената е платена от единия съпруг отчасти преди брака, а собствеността е придобита по договор за продажба и доброволна делба, сключени по време на брака. По подадената касационна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Производството е за делба във фазата по допускането. Страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод с влязло в сила решение на 21.02.2008 г., следователно приложим за имуществените отношения между съпрузите е СК от 1985 г. . Предмет на делбата са апартамент и магазин в жилищната сграда, построена в УПИ 66 по плана на 7 микрорайон на [населено място] с административен адрес [улица], придобити по време на брака въз основа на договор за доброволна делба от 5.06.2002 г. В отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът е възразил, че имотите не се включват в съпружеската имуществена общност по чл. 19, ал. 1 СК , защото собствеността е придобита въз основа на договор за групов строеж, стойността за изграждането на двата обекта е платена изцяло с негови средства по сключен договор за поръчка преди брака, с който е възложил на трето лице да построи обектите и е извършено плащане. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че собствеността е придобита въз основа на договор за продажба и последващ договор за доброволна делба, сключени по време на брака и именно към този момент, а не към сключването на предходния договор за групов строеж следва да се преценява както приносът на съпрузите по чл. 19, ал. 1 СК , така и преобразуването на лично имущество по чл. 20, ал. 1 СК , даващо право на личен дял по чл. 21 СК. Съдът е изложил съображения, че в тежест на ответника Невян Р. е при условията на главно и пълно доказване да установи произхода на средствата за придобиване на имуществото по време на брака и влагането на извънсемейни средства, изключващо приносът на другия съпруг, от друга страна преценката следва да бъде направена към момента на придобиване на собствеността. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав на ВКС намира следното: Чл. 19, ал. 1 СК установява правилото, че общи на двамата съпрузи са имуществата, които са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Същевременно в чл. 21, ал. 1 СК е предвидено изключение, според което вещите и правата върху вещи, които са придобити с лично имущество по чл. 20, ал. 1 СК /придобито преди брака или по време на брака по наследство или дарение/ са лично имущество, а когато те са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание е съответната част от придобитото - чл. 21, ал. 2 СК. Следователно въведеният в чл. 21 СК принцип е, че придобитото имущество има правното положение на средствата, изразходвани за придобиването му. Моментът на придобиването на собствеността съгласно ППВС 5/1972 г. следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ, но този момент може да не съвпада с влагането на средствата. С ППВС 8/1980 г., с което е обобщена съдебната практика по някои въпроси на имуществените спорове между съпрузите във връзка с придобиването на жилище чрез Ж., когато за него са инвестирани общи средства през време на брака, а придобиването на собствеността е станало след прекратяването му, е прието, че е допустимо да се признае право на собственост от съответния обект чрез преобразуване на вземането от жилищноспестовния влог или вноската в Ж.. Следователно в обратната хипотеза когато придобиването на собствеността е настъпило по време на брака, но вложените средства са лични по чл. 20, ал. 1 СК и са платени преди брака /при сключване на предварителен договор за продажба, договор за групов строеж и др., които нямат вещнопрехвърлителен ефект/ е допустимо да се признае преобразуване на лично имущество на основание чл. 21 СК По основателността на жалбата. С оглед на изложението по чл. 291 ГПК е основателен доводът на касатора, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон като не е зачел правното действие на договора, сключен на 10.06.2001 г. озаглавен като "договор за поръчка", който по своята същност е договор за изработка, защото с него е поето задължение да се построят двата обекта, предмет на делбата - апартамента за левовата равностойност на 14 500 щатски долара, а магазина - за левовата равностойност на 17 500 щатски долара, платими на отделни вноски в хода на различните етапи на строителството, а при подписването на договора Невян П. Р. е платил на изпълнителя С. Д. Н. общо равностойността на 3000 щатски долара - по равно за всеки от двата обекта. Този договор не прехвърля собствеността, но с него е поето задължение за изграждане на бъдещ обект. Собствеността след изпълнение на задълженията по договора за изработка е придобита въз основа на приращение в съсобственост поради закупуване на 5 кв. м. от мястото и договор за доброволна делба, сключени по време на брака като делбата е извършена по данъчни оценки, без заплащане на суми за уравнение на дяловете като между страните не се спори, че придобивната стойност е тази, посочена в договорите от 2001 г. От показанията на свидетеля С. Н. е потвърдено, че при сключването на договора от 10.06.2001 г. е броена авансово сума, както и че по него са извършени последващи плащания като част от сумите по тях са му давани от съпругата, въз основа на този договор той е извършил строителството на двата обекта, независимо, че собственици на мястото, в което е построена сградата са били синовете му. Съделителката С. С. потвърдил с обясненията си по реда на чл. 176 ГПК факта, че вноските по договора са правени след м. декември 2001 г., когато е сключен и брака. При тези факти въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е приел, че не е доказано преобразуване на лично имущество в придобиването на двата обекта в размер на сумите, платени при сключването на договора за изработка. Страна по този договор е бил само Невян П. Р., плащането е станало преди брака, не е извършвана корекция на цените с оглед на което следва да се приеме, че уговорената сума представлява реалната придобивна цена на двата имота, като юридически придобиването на собствеността е оформено чрез продажба на общо 30 кв. м. от мястото за сумата 912 лв. В останалата част възражението по чл. 21 СК правилно е прието от въззивния съд за неоснователност поради недоказаност на твърдението за влагане на лични средства. Свидетелят С. Н. е дал показания, че строителството е заплатено отчасти с доставка на дограма, но липсват категорични данни каква точно е стойността на дограмата и каква част от задължението е погасено с доставка на дограма при условията на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, липсват и убедителни доказателства, че дограмата е произведена от ответника в качеството му на търговец, имущество на който е изключено от обхвата на съпружеската имуществена общност съгласно ТР 1/2001 г. на ВКС, ОСГК. С оглед на изложеното на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и делото да се реши по същество като се признае преобразуване на лично имущество в размер на левовата равностойност на 1500 щ. д. за апартамента и толкова за гаража. За разликата до пълната стойност на апартамента, за който платена равностойността на платени 14 500 щатски долари е възникнала съпружеска имуществена общност. За определяне на квотите е без значение дали се пресмятат щатски долари или левовата им равностойност / пропорцията не се променя от вида на валутната единица/ затова за удобство ще се ползва цената в щатски долари. След приспадане на личния дял на Невян П. Р. за 13000/14500 ид. ч. е възникнала съпружеска имуществена общност, при прекратяването на която с развод дяловете са равни или по 6500/14500 ид. ч. Делбата трябва да се допусне за апартамента при части 6500/14500 ид. ч. за С. Н. С. и 8000/14500 ид. ч. за Невян П. Р.. По същото правило дяловете за гаража са 8000/17500 ид. ч. за С. Н. С. и 9500/17500 за Невян П. Р..