Определение № 142 от 02.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 630/2009 г.

Производството пред ВКС е образувано по искане на Районен съд-Велики Преслав, депозирано по НАХД №377/2009г. за преценка на основанията за промяна на общата местна подсъдност, визирани в чл.43, т.3 от НПК. В разпореждането на председателя на съда от 21.10.2009 година са изложени съображения, сочещи на обстоятелството че с оглед изискванията на чл.29, ал.2 от процесуалния закон и отвеждането на съдии, обосновано от законовите предпоставки на визираната разпоредба, е изчерпан щатният състав на компетентния орган, създаващо процесуална пречка за разглеждане на делото. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за наличие на условията, регламентирани в чл.43, т.3 НПК за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. Върховният касационен съд на РБ, Трето наказателно отделение, съобразявайки се със съдържанието на разпореждането от 21.10.2009 година и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: Съдебното производство по настоящия казус е инициирано по жалба на В. Б. срещу Наказателно постановление №56/10.09.2009 година на Директора на ДЛС ”Преслав” и съобразно правилата за местната подсъдност на административно-наказателните дела, образувано НАХД№377/2009г. на РС-Велики Преслав. В хода на подготвителните действия, предхождащи провеждане на открито съдебно заседание, е установено че жалбоподателят е практикуващ адвокат, явяващ се като служебен защитник и упълномощен адвокат в първостепенния съд, като поради създалите се служебни контакти и отношения и с оглед обезпечаване безпристрастност при реализиране на правосъдието, съдиите-докладчици са се отвели от разглеждане на делото. Очертаната фактология не обуславя юридически изводи за процесуални пречки от абсолютен характер за участие в съдебния състав, регламентирани в чл.29, ал.1 от НПК, но индицира на заявени съмнения за предубеденост и заинтересованост при решаване на казуса, които доколкото са относими към формирането на правилно вътрешно убеждение, ВКС не следва да контролира и ревизира. Видно от приложения съдебен акт от 21.10.2009 година след направените самоотводи е изчерпан щатният състав на Районен съд - Велики Преслав, което е мотивирало компетентният орган да сезира ВКС с искане за промяна на подсъдността, с правно основание чл.43, т.3 НПК. Настоящият касационен съдебен състав, намира искането за основателно. Фактическите констатации, базиращи се на материалите по делото и сочещи на процесуална недопустимост за разглеждане на делото от съдиите от РС - Велики Преслав, поради извършена съдопроизводствена дейност, субсумираща се от правните норми на чл.31, ал.1, вр.чл.29, ал.2 НПК, логическа последица от която е изчерпването на щатния състав на съда, обосновават заключение за необходимост от промяна на общата местна подсъдност по НАХД №377/2009г. За бързото, ефективно и своевременно осигуряване присъствието на процесуалните субекти и участници в съдебно заседание при осъществяване на предстоящите процесуално-следствени действия в административно-наказателния процес, и с оглед фактите по делото за местоживеенето и местопребиваването на лицата, конституирани като страни и посочени като свидетели в съдебното производство, като компетентен да разгледа настоящия казус, ВКС определя РС - Търговище. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение счита, че са налице условията на чл.43, т.3 НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд, поради което