Решение № 4616 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12691/2008 г.

Решение № 4616 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12691/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Образувано е по касационна жалба на Илко Георгиев Йоцев от София, подадена чрез пълномощника му, против Решение № 673/25.06.2008 г. постановено по а. д. № 2385/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Йоцев против Заповед № 2008002258/25.03.2008 г. на директора на Столична дирекция "Полиция" (СДП), с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на страната" по чл. 75, т. 3 от ЗБДС. Недоволен от решението, Йоцев го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора с което се отмени обжалваната от него заповед на директора на СДП. Ответната страна - директорът на СДП, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето `и. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе фактическата обстановка, приета за установена от АСС г. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са процесуалното поведение на съда и правните му изводи. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Касационните доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са три: липсват точни данни за лицето, издател на обжалваната заповед, поради което не е установено дали то притежава съответната материална компетентност за да я издаде; АССГ не се е произнесъл по искането му за спиране изпълнението на обжалваната заповед и съдът не е уважил доказателствените му искания. Те са изцяло неоснователни и необосновани по следните причини: Видно от текста на издадената обжалвана заповед, длъжността на издателя и съдържанието на печата, положен върху подписа на последния става ясно, че неин автор е директорът на СДП. Организационните звена "сектор" и "група", по силата на чл. 228, т. 3 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 197, ал. 2 от Правилника за прилагането му, не се ръководят от "директор", а от "началник" (вж. и длъжността на подписалите служебни писма, приложени на л. 32 и л. 39 от делото). Този извод се подкрепя и от текста на положения върху подписа печат върху заповедта, който е на Столична дирекция "Полиция", за разлика от печата, удостоверяващ верността на копието, който е на Столична дирекция на МВР, български документи за самоличност. Компетентността на директора на СДП от своя страна е подробно коментирана и точно обоснована в обжалваното решение - вж. стр. 2, абз. 5 отгоре, в мотивите му. Посочено е издаването на последната след поредицата министерски заповеди, делегиращи правомощия на длъжностни лица в системата на МВР, вкл. директора на СДП. Видно от протоколно определение, държано от АССГ по време на съдебното заседание по делото на 29.05.2008 г. (л. 55 от делото), той се е произнесъл по искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото предварително изпълнение, като го е отхвърлил като неоснователно. Съдът е дал и срок за обжалването му, но касаторът не се е възползвал от тази възможност и определението е влязло в сила. Не съставлява нарушение и неизпълнението на всички направени от касатора доказателствени искания. Съдът е мотивирал обстойно и убедително това си решение. За правилността му може да се съди и от факта, че в касационната жалба не се сочи кое съществено за правилното решаване на делото обстоятелство е останало неизяснено следствие недопускането на исканите "доказателства". Следва да се припомни и чл. 171, ал. 2 АПК във вр. с чл. 153 от ГПК, съгласно който на доказване подлежат не всички възможни, а само "спорните факти от значение за решаване на делото". Доводите за допуснати нарушения на материалния закон също са неоснователни. Правилно АССГ е съобразил, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Това негово задължение не се влияе от допуснатата от органа явна фактическа грешка при цитирането на прокурорското постановление. Присъствието или липсата на обвинение по чл. 201 от НК не може да промени, а още по-малко - да отмени задължението на органа да изпълни прокурорското постановление. Развитите в тази посока доводи са изцяло необосновани и продиктувани единствено от целите на защитата на Йоцов. Да се приемат те за основателни означава да се признае право на административния орган да контролира и дори да отменя по същество, актовете на прокуратурата. Подобна теза е изцяло незаконосъобразна. Правилно е прието, че чл. 59 и чл. 60 от АПК в случая са неприложими. Неоснователен е и доводът, че е налице "пълен произвол от страна на административния орган" с постановената от него забрана за издаване на "паспорт и заместващи го документи". ЗБДС прави отчетливо разграничаване между видовете български документи за самоличност. Даденият в касационната жалба пример в това отношение показва единствено непознаване от касатора на разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и 2, чл. 23, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от с. з. По делото липсва и така наречения от касатора "отказ от правосъдие". Целта на постановлението на прокурора, издадено на основание чл. 199 и чл. 68 от НПК, е да се попречи на последния в качеството му на подсъдим да се укрие, напускайки пределите на страната и да осуети разследването по делото. По тази именно причина се постановява забраната за напускане пределите на РБ, която следва незабавно, а не след влизането й в сила, да се изпълни. Това е станало с налагането на обжалваната ПАМ. В същото време, за Йоцев не съществува пречка, след изпълнението на наложената ПАМ, да обжалва постановлението на прокурора за налагането й и да се бори за отмяната и от прокуратурата или съда. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение