Определение № 263 от 03.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5543/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Д. от [населено място] срещу решението на Ямболския окръжен съд, постановено на 08.07.2016г. по в.гр.д.№189/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на К. А. Д., С. А. Л. и Д. Г. Й., че Д. Д. Д. е собственик на нива с площ от 5.047 дка, IV категория, в м.“Табия“, съставляваща имот №020101 по КВС на землището на [населено място], обл.Ямбол, при граници: имоти №020100; 020013 и 020144 и Д. Г. Й. е осъден да предаде на Д. Д. Д. собствеността и владението върху имота. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на първо място с цел извършване на проверка за допустимостта на постановеното от въззивния съд решение, като според касатора не е налице правен интерес от предявяване на исковете, както и въззивният съд е разгледал искове, които не са били формулирани в исковата молба. Излагат се също и съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроси за правомощията на въззивния съд по обсъждане и преценка на събраните доказателства, при твърдение, че не са ценени приети и неоспорени допустими доказателства, които опровергават показанията на разпитания свидетел, което доказателствено средство според касатора е недопустимо; за пределите на правораздавателната власт на въззивния съд при твърдения за допуснато процесуално нарушение при разглеждане на делото, изразяващо се в допускане на неговото разглеждане при нередовно призоваване на ответника С. А. Л., както и при твърдения за препращане към мотивите на първоинстанционното решение без събраните по делото доказателства да са надлежно обсъдени от въззивния съд. Касаторът поддържа също така, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли да бъде приет за доказан иск за собственост, когато с представените по делото доказателства /договор за доброволна делба/ се установява, че претендираният имот е на ответниците, т.е. поставя се въпрос, касаещ допустимите доказателствени средства за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот с твърдения са промени в КВС за съответното землище след сключването на договора, легитимиращ предявилото иска лице като собственик на претендирания имот. Останалите участници в производството /С. А. Л., Д. Г. Й. и Д. Д. Д./ не изразяват становище за наличието на основание за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Д. Д. Д. е предявила срещу С. А. Л. и К. А. Д. иск за признаване правото й на собственост върху нива с площ от 5.047 дка, IV категория, в местността „Табия“, съставляваща имот №020101 по КВС на землището на [населено място], област Ямбол, при граници: имот №020100; 020013 и 020144, а срещу Д. Г. Й. иск за признаване правото й на собственост и предаване владението върху същия недвижим имот, с твърдението, че в неин дял при сключването на договор за доброволна делба от 10.01.2001г. е поставена нива в м.“Табия“, представляваща имот №020100, като при сключването на договора пред нотариуса е представен проект за делба на съсобствените имоти, според който поставеният в неин дял имот е образуван в резултат на разделянето на съсобствения имот №020012, а в общ дял на К. А. Д. и С. А. Л. е поставен имот №020101, също образуван в резултат на разделянето на съсобствения имот №020012. Твърди, че вследствие промяна в плана за земеразделяне на землището на [населено място] като последица от преработката му в изпълнение на съдебно решение №95/01.07.1996г. по гр.д.№575/1995г. по описа на ЯОС е извършена промяна в имотните номера, която засяга имотите, образувани от общия имот №020012 и притежаваният от нея по договора за делба имот №020100 получил нов имотен номер 020101, който имот обаче К. А. Д. и С. А. Л. на 18.06.2014г. /н.а.№120, том IV, рег.№4541, дело №360/2014г. продали на Д. Г. Й.. С обжалваното решение така предявените искове са приети за основателни. От фактическа страна е прието, че с договор за доброволна делба на наследствен имот №020012 в м.Табия в землището на Ханово от 10.01.2001г. Д. Д. Д. е станала собственик на нива с площ от 5.047 дка, съставляваща имот №020100 по КВС на землището, а К. А. Д. и С. А. Л. са придобили в общ дял недвижим имот със същата площ и в същата местност, съставляващ №020101 по КВС. Взето е предвид, че с н.а.№190/21.12.2005г. К. А. Д. и С. А. Л. са продали на [фирма] нива с площ от 5.047 дка в м.Табия, съставляваща имот №020106, легитимирайки се като собственици с договора за доброволна делба от 10.01.2001г., като са представили и удостоверение за идентичност на имота с този по договора за доброволна делба, след което с н.а.№120/18.06.2014г. са продали на Д. Г. Й. нива с площ от 5.047 дка, съставляваща имот №020101 по КВС на землището, прилагайки договора за доброволна делба и скица за имота от 05.06.2014г., заверена от ОСЗ, в която продавачите са вписани като собственици на този имот. Обсъдено е писмо на [фирма]-Ямбол до ПК-Т. за налични проблеми по разместване на имотите в масив 20 в изпълнение на съдебно решение №95/01.07.1996г., породени от извършения проект за делба на имот №020012, както и показанията на св.В.Д., според която със съдебно решение е бил променен плана за земеразделяне на [населено място] и с оглед на тези доказателства е прието, че при изпълнение на съдебното решение са установени нередности по договора за делба от 10.01.2001г., в който описаните номера не отговарят на тези по КВС, което е наложило издаване на удостоверение за идентичност на имотите, както и че към момента в системата на ОСЗ „Т.“ няма имот, който да се води по номерацията на имотите по договора за доброволна делба. Посочено е, че истинността на удостоверение №1022/2001г. за идентичност на имот, удостоверение от 25.01.2015г. за идентичност на имот и партида на имот №020101/24.01.2015г. са оспорени и е прието, че доколкото тези документи са официални свидетелстващи, издадени от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия и не се опровергават от другите събрани по делото доказателства, то удостовереното с тях следва да се приеме за достоверно. За категорично установено от събраните доказателства е прието обстоятелството, че вследствие съдебно решение КВС на [населено място] е претърпяла промяна, която е засегнала и номерата на имотите, образувани вследствие на договора за доброволна делба на наследствения имот от 10.01.2001г., макар самото решение да не е представено по делото /установено е, че делото е унищожено поради изтичане срока за съхранението му и самото решение също е унищожено/. И с оглед данните в обсъдените доказателства /удостоверения за идентичност и свидетелски показания/ е прието, че К. А. Д. и С. А. Л. са продали през 2005г. на [фирма] получения от тях в общ дял по договора за делба имот, посочен в договора за делба с №020101, идентичен с имот №020106 по КВС, след което през 2014г. са продали отново, но вече в полза на Д. Г. Й. същия имот, като приложената към нотариалното дело скица, в която те фигурират като собственици на имота, не представлява титул за собственост и отбелязванията в нея не отговарят на действителното фактическо положение, като противоречат и на всички останали доказателства по делото. Изложени са съображения, че предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от завеждането им – ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или нарушава правото му, извършвайки разпореждане с вещта, респ. като упражнява фактическа власт върху имот, за който ищецът твърди, че притежава правото на собственост. С оглед индивидуализацията на имота по КВС, за която има данни, че не съответства на сегашното състояние на имота, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване с цел извършване на преценка за допустимостта на обжалваното решение. По останалите, поставени от касатора въпроси, съдът ще се произнесе с оглед преценката за допустимостта на въззивното решение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение