Решение № 506 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2009 г.

Решение № 506 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 7.11.2008 г. с № 5* том V, стр. 405-410 по в. гр. дело № 636/2008 г., с което е оставено в сила решение № 105 от 9.07.2008 г. по гр. дело № 64/2007 г. на К. районен съд за признаване за установено по иска с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен от Г. В. Г. с ЕГН ********** и С. Г. В. с ЕГН **********, двамата от гр. Б., ул. "П" № 2 срещу О. с. "З", гр. Ш., че наследниците по закон на С. Т. С., б. ж. на с. Т., починал на 09.05.1988 г., имат право на възстановяване на собствеността върху 30 дка земеделска земя, находяща се в землището на с. Т., общ. Ш. с отхвърляне на иска за разликата от 15 дка, като неоснователен. Недоволен от въззивното решение в отхвърлената част е касаторът Г. В. Г., представляван от адвокат Т от АК- В., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон тъй като въззивният съд се произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона - чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ "относно доказателствената сила на документ, удостоверяващ придобивен способ" /списък на подлежащите на оземляване жители/. От ответника по касация О. Ш., представлявана от адвокат Т от АК Д. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция. С определение № 1* от 30.09.2009 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно приложението на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в производство по чл. 13, ал. 2 ЗСПЗЗ. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е налице идентичност на земеделската земя, претендирана за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ при съпоставка на даденото по заявленията на Ж. С. С. и Т. С. К. и посочените в исковата молба. Освен това не са ангажирани доказателства с оглед твърдения придобивен способ-наследствено правоприемство за 5 дка и сделка за 11 дка. Взето е предвид, че в списъка на стопаните, подлежащи на оземляване в с. Т. от 1941 г. наследодателят на ищците е включен като притежател на собствени 11 дка, по наследяване и на 4 дка, получени като зестра, поради което е оземлен с 30 дка. Отчетено е, че в списъка на стопаните от кметство с. Т., притежаващи земя в ТКЗС"О", наследодателят на ищците е записан под № 95 с количество земеделска земя от 43.1 дка, същото е и по удостоверение изх. № 1* от 30.08.1991 г. на ТКЗС"С", гр. Ш. съобразно данните от книгата за отчитане на сметките с кооператорите, но същият е подал декларация за непокрити земеделски имоти под № 203/02.07.1949 г. касателно нива в размер на 13 дка в землището на друго населено място - с. Х., но община К.. Касационната жалба е допустима и редовна. Разгледана по същество е неоснователна. Чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ изрично предвижда кои доказателства са достатъчни и годни за установяване принадлежността на правото на собственост върху един земеделски имот от патримониума на определено лице към момента на обобществяването му. А искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ има за предмет установяване в полза на ищците, в качеството им на наследници на притежател/и/ на земеделска земя, че имат право да я възстановят при наличие на някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Взето е предвид в случая, че липсва индивидуализация на имотите с местонахождение, граници, а от исковата молба, заявленията и констатациите на техническата експертиза липсва идентичност за спорната земеделска земя, относно която се сочи само землището на село Т.. При липса на пълно и главно доказване по предявения иск и отсъствие на предпоставките на чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 350 лева.