Определение № 2099 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4281/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Раковски, представлявана от кмета П. Г., чрез процесуалния представител адв.М.Л., срещу решение №22 от 08.02.2023 г. по в.гр.д.№539/2022г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1052 от 17.07.2022г., постановено по гр.д.№916/2021г. на Пловдивския окръжен съд, с което е осъден касатора да заплати на К. Н. М., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Р. Д., на основание чл. 49, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/ – значителни и продължителни физически и психически болки и страдания, в резултат на закрито счупване на горния край на дясната тибия /голямо-пищялна кост/, което е причинило трайно затрудняване движението на десния долен крайник за повече от 30 дни, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 1 769.71лв. /хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и 71 ст./ – разходи за лекарства и медицински консумативи, ведно със ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.12.2020г. до окончателното плащане. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса за критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, които са претърпени от деликт. Посочени са три решения на тричленни състави на ВКС.Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение, което е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба К. М., чрез процесуалния си представител адвокат Р.Д., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че на 29.12.2020г. ищцата К. М., излизайки от дома си на тротоара на ул.“6- та“ № 14 в [населено място] се е подхлъзнала и паднала в отводнителния канал, намиращ се по протежение на улицата.Приетото по делото заключение на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Е. Б. установява, че вследствие на това лицето е получило увреждане – счупване на дясната голямо-пищялна кост в близкия й край.Това увреждане е причинило трайно затрудняване на движението в десния крак за повече от 30 дни, а общата продължителност на възстановителния период е била 6- 8 месеца. Вещото лице е установило също така, че от травмата ищцата категорично е изпитвала болки, стихващи в хода на оздравяването.В съдебно заседание е уточнило,че се касае за счупване на голям пищял в място, ангажиращо ставната повърхност на колянната става и единственото правилно лечение е оперативно, при което костните фрагменти се фиксират с метални инпланти, както е и в настоящия случай, които все още не са премахнати. Движението в колянната става при ищцата е ограничено, но основната функция на крака - ходене, е възстановена.В хода на лечението на ищцата са изписвани обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. От показанията на св.Т. Х. се установява, че на датата 29.12.2020г. чул вик, излязъл и видял ищцата паднала в отводнителния канал, а непознато за него момиче се опитвало да й помогне.Свидетелят описва, че между оградите на къщите и канала е имало тротоар, но все още не е бил възстановен и не може да се минава от там.За достъп до имотите на живущите се минава по самото улично платно и пред всяка къща има поставен мост, който минава над канала, който не е бил обезопасен. Помогнали на ищцата да излезе от канала и я качили на линейката ,която повикали. Свидетелката Д. Ч. установява,че на датата 29.12.2020 г. била да пазарува и оставила покупки пред дома на ищцата, която към този момент била в карантина При тръгване с колата чула писък и видяла М., която била паднала в канала, където свидетелката слезнала да и помогне,повикали линейка и я отвели в болница в [населено място]. По делото е бил разпитан свидетеля Н. М., съпруг на ищцата, който установява, че след като се прибрала от болницата ищцата била много разстроена, плачела и изпитала много трудности и силни болки ,което наложило приема на болкоуспокояващи.Около 3- 4 месеца била с патерици, след което ортопедът преценил, че вече може да натоварва крака.Приемала и антидепресанти, защото в началото изпитвала ужас, постоянно плачела, притеснявала се, че няма да може да работи и ще остане инвалид за цял живот.И към настоящия момент не е пълноценна и дейна, както преди инцидента. По делото е изслушано и заключение на съдебно – психиатрична експертиза, от което е видно, че понесената от ищцата травма е предизвикала остра стресова реакция и е свързана с болков синдром.Тази реакция е продължила дни и е последвана от разстройство на адаптацията с продължителност няколко месеца, а психичното й състояние се характеризирало с тревожност, плачливост, промяна на самооценката ,безсъние и други невротични симптоми.Сочи също така, че тревожното състояние на ищцата е преходно и не е свързано само с понесената травма, но и с други обстоятелства от здравен и психологичен характер в семейството – трудно възстановяване на съпруга й от тежко боледуване ,смъртта на свекърва й, промяна в семейната конфигурация.Вещото лице посочва също така, че към момента на изготвяне на експертизата М. е постигнала емоционално възстановяване, започнала е работа и се справя с обичайните си задължения. Изслушано е и заключение на СТЕ,изготвено от вещото лице Г. К. във връзка със състоянието на тротоара и отводнителния канал, от което се установява, че същият е изграден в селото през 1960г. като част от отводнителната система на селото, което и до момента няма изградена канализация.Към момента действащите нормативи не предвиждат изграждане на такъв вид съоръжение като отводняването се предвижда да стане посредством дъждоприемни шахти или линейни отводнители в канализацията.Сочи, че вероятно състоянието на уличното пространство не е променено от 1960г. като пешеходното движение се осигурява от входовете на имотите към улицата като отводнителния улей е покрит с бетонова плоча.В съдебно заседание е уточнено, че по принцип всички пешеходни подстъпи би трябвало да бъдат защитени по някакъв начин.В конкретния случай е монтирано ел.табло на стълб, който се намира в близост до имота на ищцата, силно затрудняващ достъпа й до него. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.За да бъде ангажирана гаранционно обезпечителната отговорност на лицата по чл. 49 от ЗЗД следва да са налице всички елементи от фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицата, натоварени с определена работа.Така в случая е безспорно,че на 29.12.2020 г. ищцата ,излизайки от дома си на тротоара на ул.“6-та„ № 14 се подхлъзнала и паднала в отводнителния канал, минаващ успоредно по протежение на улицата,в резултат на което е претърпяла травматично увреждане – счупване на дясната голямо-пищялна кост в близкия й край.От съвкупната преценка на събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, че тротоарът пред дома на ищцата е тесен, липсва плочник, а достъпът до входната врата се осъществява посредством мост над отводнителния канал ,който не е обезопасен по никакъв начин.Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 във вр.чл.5 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, която се разпростира върху всички основни елементи на пътя, а според легалната дефиниция на § 1, т. 1 ДР на ЗП, респ. § 6, т. 1 и т. 6 от ДР на ЗДвП, „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.Съобразно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.Безспорно е ,в светлината на тази нормативна уредба, че задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища, включително тротоарите като елемент от тази инфраструктура е на общината.По делото е установено, че тротоарът, станал място на инцидента е тесен, неизползваем по предназначение и с липса на настилка.Допълнително по протежение на същия минава отводнителен канал, който освен, че стеснява ширината на тротоара, не е обезопасен, а достъпът до входните врати на домовете се осъществява посредством бетонен мост над него.Поради изложеното следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил вмененото си от закона задължение да ремонтира и поддържа общинските пътища, елемент от които са и тротоарите, в състояние безопасно и годно за ползването им по предназначение, поради което следва да носи отговорност за произтеклите от това противоправно бездействие вреди за ищцата. Прието е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че ответникът не би следвало да носи отговорност дотолкова, доколкото ищцата е била на тротоара, за да провери електромера си, който е изнесен там в табло на стълб,находящ се пред дома й, което съоражение не е собственост на общината.Доколкото е безспорен механизмът на осъществяване на инцидента, а именно подхлъзване на тротоара и падане в отводнителен канал, задължение за чието поддържане в състояние безопасно и годно за ползване по предназначение има общината е без значение чия собственост е съоръжението, станало повод М. да излезе на тротоара. От събраните доказателства се установяват претърпени от ищцата в резултат на травматичното увреждане болки и страдания – физически болки ,отшумяващи в процеса на оздравяване, обездвижване за повече от 30 дни, психо-емоционално страдания – притеснения, тревожност, остра стресова реакция, плачливост, безсъние и други невротични симптоми. Следва да се има предвид и установеното по делото, че тревожното състояние на ищцата е преходно и не е свързано само с понесената травма ,но и с други обстоятелства от здравен и психологичен характер в семейството.От значение е и установения по делото период на възстановяване, а именно 6 - 8 месеца. С оглед на това е формиран краен извод ,че са налице условията на чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за репариране на понесените от ищцата болки и страдания в резултат на процесния инцидент, от който е претърпяла травматични увреждания като, съобразявайки посочените по-горе критерии за преценка размера на дължимото обезщетение, касаещи продължителността и интензитета на търпяната интервенция в неимуществената й сфера, въззивният съд е приел,че обезщетение в размер на 26 000лв. е адекватна компенсация за последното. Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в несъобразяване с атмосферните и пътни условия доколкото е била неподходящо обута, тъй като на първо място такива факти по делото не са били установени, а на второ и по съществено място, без значение от атмосферните условия ищцата има право да ползва пътната инфраструктура, поддържането на чиято безопасност и годност да се ползва по предназначение е задължение на общината. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставеният правен въпрос е за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК .В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др.В процесния случай при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения иск въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е обсъдил във връзка със значението им за размера на обезщетението. В решението са отчетени видът и тежестта на уврежданията на ищцата, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, естеството на проведеното лечение, което е било оперативно, а не консервативно, видът и интензитета на търпените болки, възстановяване функцията на увредения крайник.Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК само бланкетно.Това изключва възможността за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като очевидната неправилност следва да бъде надлежно обоснована. От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В полза на процесуалния представител на ответника по касация следва да се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.С оглед естеството на поставения в изложението материалноправен въпрос, който касае само критериите за определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, следва да се приеме, че производството пред касационния съд не се характеризира с висока правна и фактическа сложност/в касационната жалба е оспорен установения от страна на въззивния съд механизъм на настъпване на увреждането, но в изложението не са били поставяни въпроси в тази връзка/.С оглед на горното касационната инстанция намира, че на адв.Р. Д. Д. от АК – [населено място] следва да се определи възнаграждение от 1 500лв. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение