Определение № 206 от 03.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 250/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 82379/ 22.11.2010 г. на [фирма]-гр. С. срещу Решение от 21.10.2010 г. по гр.д. № 2723/2010 г. на, с което е частично отхвърлен предявеният от касатора иск по реда на чл.415 от ГПК срещу З. К. А. от [населено място] за признаване за установено, че последният дължи сумата 340,30 - топлинна енергия за периода и за сумата 40 лв. - обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като разрешените от въззивния съд - правен въпрос, се решава противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят излага подробни съображения за допуснати нарушения на материалния закон и същество нарушение на съдопроизводствените правила и иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Обжалваемият интерес по всеки от предявените искове, съответно за предоставена топлинна енергия, и за обезщетение за забавено плащане, е до 1000 лв., и няма основание цената на иска да се образува от сбора от цената на всеки от исковете, като разпоредбата на чл. 55 ал. 2 ГПК (отм.) се отнася за дължимата държавна такса. На основание чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията до изменението в сила от 21.12.2010 г. обн. в ДВ бр.100/2010 г. решението не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение