Определение № 1342 от 07.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 960/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Филипова, чрез пълномощника й адв. Ф. Филипов, против определение № 2435 от 29.12.2022 г., постановено по адм. дело № 897/2022 г. на Административен съд- Пазарджик, с което отменен ходът по същество даден с определение от 25.11.2022 г., оставена е без разглеждане жалбата на Филипова против разпореждане от 14.09.2022 г. на полицейски орган при РУ - Пазарджик и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли за отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – младши полицейски инспектор при РУ - Пазарджик не изразява становище по същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че във връзка с подадена жалба от 20.05.2022г. от Е. Камбурова до началника на РУ - Пазарджик, докладна записка от полицейски служители - автопатрул №862 ПР в група "ООР" при РУ -Пазарджик от 22.05.2022г., писмо от 01.06.2022г. от началник Районен център 112 - Кърджали към дирекция "Национална система 112" - МВР, съдържащо справка за получени сигнали за нарушение на обществения ред - висока музика, в периода 01.01.2002г. - 30.05.2022г. на адрес в гр. Пазарджик,[ улица] е постановено разпореждане от 26.07.2022г. на полицейски орган при РУ - Пазарджик, е наредено на Ф. Филипов да не отправя закани за саморазправа, да не извършва противозаконни действия спрямо Камбурова и да не нарушава чл.2, т.3 и т.5 от Наредбата за обществения ред в община Пазарджик. С докладна записка от 15.09.2022г. младши полицейски инспектор при РУ -Пазарджик е уведомил началника на РУ, за предявено писмено полицейско разпореждане на Р. Филипова във връзка с преписка вх. №181800 - 8184/20.05.2022г. С посоченото разпореждане от 14.09.2022г. е разпоредено Филипова да на допуска нарушаване на чл.2, т.3 и т.5 от Наредбата за обществения ред на община Пазарджик в жилището, в което е ползвател, както в нейно присъствие, така и при отсъствие от жилището. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът от правна е приел, че подадената жалба е недопустима, тъй като оспореният акт няма характер на разпореждане по смисъла на чл. 64 от ЗМВР. Съдът е посочил, че полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл. 64, ал. 1 – 7 от ЗМВР. В случая, независимо че разпореждането е оформено на бланка за акт по чл. 64 от ЗМВР, същото не създава права и задължения за адресата, нито засяга негови права и законни интереси, поради което няма характер на ИАА по чл.21 АПК. Според съда, процесният акт има характер на предупреждение по смисъла на чл.65 от ЗМВР с цел превенция на нарушаване на обществения ред, което не носи белезите на ИАА и не подлежи на обжалване. Така постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Спорният въпрос по делото е относно правната природа на обжалвания административен акт. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е посочил, че правните характеристики на акта се определят от неговото съдържание, независимо от даденото му наименование/форма. Полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл. 64, ал. 1 – 7 от ЗМВР, а предупреждението на полицейските органи – в чл. 65, ал. 1 – 3 от ЗМВР. В чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето техен адресат и подлежат на обжалване по реда на АПК – чл. 64, ал. 6 и 7 от ЗМВР. В чл. 65, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред – чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля – чл. 65, ал. 3 от ЗМВР. Издаването на протокола за предупреждение по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР е насочено към предотвратяването на правонарушения, като лицето потенциален правонарушител се уведомява за отговорността, която ще понесе, и за неблагоприятните последици от евентуално негово неправомерно поведение. Протоколът за предупреждение се издава в изпълнение на правомощията по чл. 61, ал. 1 от ЗМВР. В настоящия случай полицейският орган, с така наречената разпоредителна част на обжалваното разпореждане с посочено правно основание по чл. 64 от ЗМВР, по същество не е разпоредил възникването на конкретни права или задължения за жалбоподателката, различни от тези, които тя има в качеството си на ползвател на жилище на посочения адрес по силата на приложимата законова и подзаконова нормативна уредба. Правилно решаващият съд е приел, че оспореният акт по характера си представлява предупреждение до адресата да не извършва правонарушения ( да не нарушава чл.2, т.3 и т.5 от Наредбата за обществения ред на община Пазарджик при ползване на жилището, в което е ползвател в гр. Пазарджик, [улица]), които най-общо формулирани задължения не могат да бъдат характеризирани като същинска разпоредителна част, с която се създават конкретни права или вменяват конкретни задължения. Забраната произтича от подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата за обществения ред на община Пазарджик. Обоснован от фактите по спора и материално законосъобразен е изводът на съда, че процесният административен акт има характер на предупреждение по смисъла на чл. 65 от ЗМВР с цел превенция на нарушение на обществения ред, не създава конкретни задължения за адресата и като акт, който не засяга правната му сфера неблагоприятно, а само предупреждава лицето да има дължимото поведение, не носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 от АПК и не подлежи на обжалване. Обективирането на предупреждението в настоящия случай като разпореждане с посочено правно основание по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР не е от естество да промени горния извод. Формата няма преимущество пред съдържанието при определяне на правната природа на административните актове. В допълнение следва да се посочи, че неизпълнението на полицейско предупреждение за предотвратяване на евентуално бъдещо нарушение не влече налагането на нарочна и самостоятелна санкция, независеща от друга отговорност за евентуално допуснато правонарушение, каквато самостоятелна санкция е предвидена за неизпълнението на полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, съгласно чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. В случай че предупреденото по реда на чл. 65 от ЗМВР лице не се съобрази с указаното му дължимо поведение, то ще носи отговорност за самото правонарушение, а не във връзка с отправеното му предупреждение. Предвид изложените съображения, като е приел подадената жалба за недопустима и прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен правен резултат. Настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от сочените в частната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,