Решение № 15388 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2020 г.

Решение № 15388 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Септември, чрез адв. Близнакова против решение № 10135 от 23.07.2020 г. по адм. дело № 3083/2020 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Септември. В касационната жалба се излагат доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за немотивираност, необоснованост и незаконосъобразност на решението – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът министър на енергетиката, в писмено възражение, чрез гл. експерт Терзиев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С решението, в обжалваната му част е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на разрешение № 531/04.02.2020 г. на министъра на енергетиката, с което е разрешено на "Тракия - Минералс" ООД да извърши за своя сметка търсене и проучване на скално-облицовъчни материали /подземни богатства/ по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ в площ от 0, 23 кв. м. на м. "Батаклийско", разположено в землището на гр. Ветрен, с. Виноградец и общ. Септември, обл. Пазарджик, обн. в ДВ, бр. 15/21.02.2020 г. Прието е, че разрешението е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 53, ал. 4, във вр. с ал. 1 и чл. 51, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 от ЗПБ, при спазване изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, както и тези по чл. 26, ал. 1 ЗПБ, чл. 74, ал. 2 ЗПБ, чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПБ, чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗПБ, чл. 53, ал. 4 ЗПБ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните. Обоснован е решаващият правен извод за липса на нарушение на административно-производствените правила, поради неизвършване в пълнота от страна на компетентния административен орган на дължимата по чл. 53 от ЗПБ преценка за целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на разрешение за търсене и проучване, съобразно условията на чл. 56 от ЗПБ. Безспорно е установено по делото, че по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗПБ с писмо № Е-91-00-133/15.05.2018 г. на зам министъра на енергетиката е изискано становище от всички заинтересовани по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ органи - министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на културата и Държавна агенция "Национална сигурност" и АПИ, както и от Министерството на околната среда и водите / писмо изх. № Е-04-20-106/15.05.2018 г. /. От лицата по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗПБ са постъпили положителни становища със следните забележки и следните условия, които да бъдат включени в договора за търсене и проучване: 1. реализирането на проучвателните дейности да се осъществи след приключване на процедурите по чл. 2, ал. 2 или глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони за цялостния работен проект за търсенето и проучването; 2. при проучвателните работи да се гарантира стриктно спазване на изискванията на ЗКН, както и тези за опазване на земните недра, околната среда и водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, включително на горите и земите в националните паркове и в резерватите, правата върху горски територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред; 3. титуляра да няма право да извършва геологопроучвателни работи, свързани с прокарване на повърхностни минни изработки, сондажи и др. в границите на площта за търсене и проучване, ако не е получил разрешение от Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ във връзка с чл. 59 б, ал. 2 от ППЗОЗЗ за разрешаване на временното ползване на земеделската земя и в негова полза не е учредено право на ползване по чл. 69, ал. 1, т. 1 от Закона за горите за поземлени имоти в горски територии; 4. да не се допуска наднормено натоварване със замърсители на околната среда при обектите, подлежащи на здравна защита, съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и дейностите да са съобразени със забраните и ограниченията и да не нарушават режима на експлоатация на санитарно - охранителните зони, съгласно Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно - охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно - битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди и 5. проучвателните работи да не засягат територията на недвижимите културни ценности и стриктно да бъдат спазвани изискванията на чл. 160, ал. 2 от ЗКН. Всички описани по-горе забележки и условия, залегнали в постъпилите становища в проведената съгласувателна процедура са обобщени в справка, като проекта е съгласуван с приемане на всички тези предложения и условия, с изрично решение да бъдат включени в проекта на договора. Предвид изложеното и обстоятелството, че оспорения административен акт касае разрешение за проучване на скално-облицовъчни материали /подземни богатства/, а не концесия за добив, се явяват неоснователни твърденията в касационната жалба за евентуално засягане на недвижима културна ценност, която е отразена в приложената графична част –извадка от ОУП. Това възражение се въвежда за първи път в касационната инстанция и то без уточнение на вида културна ценност и предоставяне на категорични доказателства в тази насока, които да оборят декларираното в писмо изх. № 04-16-81/21.06.2018 г. от министъра на културата обстоятелство, че в площта, обхваната от процесното разрешение "няма данни за регистрирани недвижими културни ценности". Освен това съгласуването от министъра на културата е "при условие за стриктно спазване на изискванията на чл. 160, ал. 2 от ЗКН", включено в проектодоговора. Във връзка с горното се явява неоснователно и възражението на касатора, че не е съобразено предназначението на засегнатата с процесното разрешение територия с предвижданията на действащия ОУП, тъй като не попада в приложното поле на изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗПБ. Относимите в случая т. "а" и "б" касаят предвижданията на ПУП, а не на ОУП – "3. площта за търсене и проучване или за проучване, или за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 попада във: а) урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила подробен устройствен план; б) територия, в чиито граници има влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или на обект на социалната или на техническата инфраструктура – публична общинска собственост". Тази законова уредба се базира на обстоятелството, че ОУП няма пряко приложение- чл. 104, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗУТ. В тази връзка не са ангажирани и доказателства, които да установяват точното предназначение на засегнатата площ от разрешението, но няма и твърдения за засягане на урбанизирана територия. С приложеното по административната преписка писмо изх. № 0400-62-1/18.06.2018 г., Община Септември удостоверява, че площта "Батаклийско", след нанасяне по дадените координати в КВС "не попада в урбанизираната територия" по влезлия в сила и действащ ПУП. Несъстоятелно е и твърдението на касатора за липса на съгласие на собствениците на засегнатите имоти, тъй като липсва законова норма, която да въвежда такова условие. Уреждането на отношенията между носителят на права за проучване и титулярите на вещни права на засегнати имоти е последващо правно действие –след издаването на разрешението, съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗПБ. Следователно изводът на първоинстанционният съд, че в хода на процедурата по предоставяне на разрешение за проучване и до сключване на договора за проучване, не се изисква съгласието на собствениците на засегнатите земи е правилен. Обосновани са изводите в обжалваното решение за мотивираност на оспорения административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ирелевантност за възраженията, че терена попада в ловен район и в близост до заявената за проучване площ са ситуирани предоставени концесии за добив и разрешения за проучване на подземни богатства, поради което се споделят от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,