Определение № 10794 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Постъпила е касационна жалба на основание чл.210 ал.2 от АПК, подадена от ’’ЛУКСУРИ КАРС 2014” ЕООД, ЕИК: 175258688, гр. София, р-н Възраждане, [адрес], представлявано от Л. Д. П. - Управител против Решение № 1207 от 23.02.2024г., постановено по адм. дело № 7980 по описа за 2021 г. на Административен съд София - град, с което се отхвърля жалбата на „Лион инвест груп“ АД и се потвърждава Ревизионния акт № Р-22002219000685-091-001/23.12.2020г. в частта на непризнатото с акта ДДС в размер на главница 22883.22лв и лихви, както и в частта на допълнително начисления корпоративен данък за 2016г. в размер на главница 11441.60лв и лихви, по двете фактури, издадени от „Луксури карс 2014“ ЕООД на „Лион инвест груп“ АД. Твърди се, че „Луксури карс 2014“ ЕООД е трето лице, неучаствало в съдебното производство по адм.дело № 7980 /2021 г по описа на АССГ, независимо, че притежава качеството на заинтересовано лице, както и че постановеното решение по делото има силата и спрямо него и е неблагоприятно за него. Настоящият касационен състав намира, че касационната жалба на ’’ЛУКСУРИ КАРС 2014” ЕООД е процесуално недопустима, като подадена от ненадлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Съгласно цитираната норма, право да обжалват първоинстанционното решение имат страните по делото. В конкретния случай предмет на оспорване в първоинстанционното производство е бил Ревизионен акт (РД) № Р-22002219000685-091-001 от 23.12.2020 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, изменен и потвърден в оспорената част с Решение № 476/26.03.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДД“ОДОП“) София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който в тежест на „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД, ЕИК 201264898 са установени публични вземания по Закона за данъка върху добавената стойност ( ЗДДС) и е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2015г. и 2016г. с отчетени разходи по спорните доставки, като са установени задължения по ЗКПО, ведно с начислените за просрочие лихви. Съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК страни в съдебното производство по оспорване на ревизионен акт са жалбоподателят и решаващият орган. В конкретния случай страните по делото са адресатът на оспорения ревизионен акт и жалбоподател - "Лион Инвест Груп" АД и директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София като решаващ орган по чл. 152, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 159, ал. 1 изр. второ от ДОПК прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес. Изключенията от това правило са уредени в нормата на чл. 159, ал. 3 ДОПК, според която когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване. Уредбата на ДОПК относно страните при съдебното оспорване на ревизионни актове е аналогична на тази с АПК. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК определя като страни органът, издал оспорения акт и оспорващият. Визираните в чл. 153, ал. 1 АПК заинтересовани страни не са третите лица по смисъла на чл. 218 и 219 ГПК. Заинтересованите лица са тези, за които оспореният акт поражда благоприятни правни последици и с оглед на правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 АПК съдебното решение би могло да засегне създадените от оспорения акт техни права или законни интереси. Лицата, чиито права и законни интереси се засягат от оспорения акт имат собствено право на оспорване и само те могат да преценят дали да го упражнят или не, но те не са заинтересовани по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК. Нормата на чл. 159 ДОПК е специална и изключва субсидиарното приложение на АПК и ГПК по аргумент от § 2 от ДР на ДОПК, включително и по отношение участието на заинтересовани страни по чл. 153, ал. 1 АПК и встъпването и привличането на трети лица на основание чл. 218 и чл. 219 ГПК. Доводите в касационната жалба за наличие на правен интерес от участие в делото като трето лице - помагач на страната на ревизираното дружество - жалбоподател, са неоснователни. Твърдяното неблагоприятно засягане имуществената сфера на ’’ЛУКСУРИ КАРС 2014” ЕООД, като доставчик по фактурите, издадени на "Лион Инвест Груп" АД, не произтича пряко от оспорения ревизионен акт на получателя, а от неизпълнение на търговските сделки, сключени между страните. Ревизионният акт, издаден на получателя по доставките, не засяга пряко права и законни интереси и не поражда задължения за доставчика. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има действие за страните, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички./В този смисъл определения № 6319 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2023 г., № 6539 от 1.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2022 г., № 2679 от 6.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1242/2024 г./ По изложените съображения, касационната жалба, подадена от ’’ЛУКСУРИ КАРС 2014” ЕООД следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,