Определение № 572 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 342/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Р. /България/” ЕАД, [населено място] срещу определение № 16/09.03.2011г., постановено по т.д.№ 1078/2010г., с което ВКС, ТК, ІІ отд. е оставил без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 24.04.2009г. по т.д.№ 474/2009г. на Софийския градски съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма] /н./, [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че кредиторите в производството по несъстоятелност нямат качеството на необходими другари, защото макар и да имат право на молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, респ. да се присъединят в образуваното производство по чл.629, ал.3 ТЗ, не са участници в неделимо спорно правоотношение, с оглед на което не е необходимо конституирането им като главна страна в производството. Между длъжника и кредиторите могат да съществуват отделни и независими правоотношения, като образуваното производство по несъстоятелност не променя това състояние, нито ги поставя в положението на необходими другари, докато отмяната по чл.304 ГПК цели да бъде възобновено разглеждането на делото с участието на това трето лице, което е следвало да бъде конституирано като главна страна в производството. Определението е правилно. Настоящият състав на ВКС споделя аргументите за недопустимост на отмяната по чл.304 ГПК на влязлото в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност. Неоснователно е позоваването на практика на ВКС за допустимост на обжалването на решението за откриване на производство по несъстоятелност от всички трети, неучаствали в делото, лица, тъй като същата е постановена при отменена редакция на закона и е несъвместима с характера на извънинстанционното производство по чл.303 и сл.ГПК. Основният аргумент за обосноваване на правния интерес на молителя е свързан с определената начална дата на неплатежоспособност, предвид на която обезпеченията на вземанията на банката биха могли да бъдат обявени за нищожни. Правата на кредитора, свързани с обезпечения, са реализирани в производство по чл.692 ТЗ, видно от решение от 16.03.2011г. по гр.д.№ 474/09г. на СГС. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд