Определение № 613 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 523/2010 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на С. окръжен съд от 31.05.2010 г. по ч.гр.д. № 387/2010, с което е оставено без разглеждане разпореждане за връщане на исковата молба. Недоволен от определението е касаторът И. К. Г., който го обжалва в срок, като счита, че е отстранил нередовностите в исковата молба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството по частната жалба намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че не е внесена дължимата такса по частната жалба, но дори да се приеме, че тя е редовна предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът твърди, че вземанията му произтичат от отношения с кооперацията, а искът изрично не е предявен срещу нея, а срещу физически лица от ръководството й. Правилно и в съответствие с изискванията на закона съдът е приел, че молбата, с която се претендира, че нередовностите на исковата молба са отстранени, подадена след като тя е върната с разпореждане от районния съд, съставлява частна жалба срещу разпореждането, по която се дължи такса, която, въпреки указанията, не е внесена. Също правилно съдът е приел, че така предявеният иск е недопустим, тъй като не е насочен срещу надлежен ответник. Районният съд е взел необходимите мерки надлежният ответник да бъде конституиран като страна по делото, но ищецът не е изпълнил дадените му указания. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение