Определение № 271 от 20.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1678/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] и Надежда А. Д. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 28 от 13.02.2017 г. по в.т.д. № 502/2016 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 366 от 19.05.2016 г. по т.д. № 1609/2015 г. на Окръжен съд – Варна за уважаване на предявения от [фирма] иск по чл.135 ЗЗД – за обявяване за недействителен по отношение на ищцовото дружество на сключен между [фирма] и Надежда Д. договор за дарение на подробно индивидуализирани недвижими имоти – нот.акт № 115, том Х, рег. № 7070 от 27.12.2013 г. на нотариус В. М.. Преди произнасяне по поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав констатира, че формулираният в молба от 26.05.2017 г. въпрос, свързан със защитата на кредитора при последваща разпоредителна сделка, попада в обхвата на въпрос № 3 от висящо тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е налице основание за спиране на настоящото производство. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение