Определение № 10311 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Партнърс Инвестмънт груп“ ЕООД, гр. София, и на Р. Н. Н. от гр. София, чрез пълномощника им адв. Колева, против определение № 10775 от 04.07.2024 г. по адм. дело № 10777/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община по заявление вх. № САГ23-ГР00-49/10.01.2023 г., прекратено е производството по делото и са осъдени да заплатят разноски по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на определението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът – главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – София град е приел, че жалбата срещу мълчалив отказ на главен архитект на Столична община по заявление вх. № САГ23-ГР00-49/10.01.2023 г., подадено от „Партнърс Инвестмънт груп“ ЕООД и Р. Н. с искане за разрешаване изработването на проект за подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ за УПИ XII – „за подземен гараж и озеленяване“ и УПИ VIII – „за жилищно строителство, обществено обслужване и трафопост“, кв. 30 по плана на ж. к. „Люлин – 10 м.р.“, гр. София, е недопустима, поради .липсата на годен за обжалване акт. Прието е от административния съд, че доколкото с писмо от 06.06.2023 г. административният орган се е възползвал от възможността по чл. 5в, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е дал указания за отстраняване на нередовности по заявлението, във връзка и с което жалбоподателите са подали допълнително заявление на 24.10.2023 г., то към датата на подаване на жалбата – 06.11.2023 г., едномесечният срок за произнасяне на административния орган по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ не е бил изтекъл. Според съда след като едномесечният срок не е бил изтекъл към датата на подаване на жалбата, то главният архитект на Столична община не е формирал мълчалив отказ и жалбата е недопустима, като този извод не се променя дори и да се допусне, че срокът за произнасяне е започнал да тече от 06.11.2023 г., когато жалбоподателите са подали допълнително заявление. Определението е неправилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на главния архитект на Столична община по заявление вх. № САГ23-ГР00-49/10.01.2023 г., с което частните жалбоподатели са поискали от административния орган да разреши, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, изработването на проект за ИПРЗ за УПИ XII – „за подземен гараж и озеленяване“ и УПИ VIII – „за жилищно строителство, обществено обслужване и трафопост“, кв. 30 по плана на ж. к. „Люлин – 10 м. р.“, гр. София. Действително, както и приема административният съд, в конкретния случай към датата на подаване на първоинстанционната жалба – 06.11.2023 г., не е изтекъл едномесечният срок за произнасяне по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, доколкото по делото се установява, че жалбоподателите с молба от 24.10.2023 г. са отстранили указани им от административния орган нередовности по подаденото заявление, която и молба е допълнена със заявление – уточнение от 06.11.2023г. В тази връзка обаче следва да се има предвид, че след образуване на съдебното производството и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателите заявление вече е бил формиран, като такъв е бил налице и преди приключване на съдебните прения – 16.05.2024 г. и постановяване на оспореното определение. Настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай, макар и преждевременно подадена, жалбата срещу мълчаливия отказ на главния архитект на Столична община подлежи на разглеждане, а предмет на съдебната проверка следва да бъде законосъобразността на мълчалив отказ по искането на жалбоподателите, какъвто е формиран в хода на съдебното производство. Ако се приеме обратното означава да се откаже разрешаването на спора за законосъобразността на мълчаливия отказ, срокът за обжалване на който е изтекъл във висящото съдебно производство, т. е. да бъде преградена съдебната защита срещу мълчаливия отказ какъвто е налице. Изложеното налага отмяна на оспореното определение, както и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество относно законосъобразността на формирания мълчалив отказ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,