Решение № 93 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 560/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Молителите Н. З. П., П. И. П., И. П. П. и Н. П. П. искат отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 10.12.2008 год. по в.гр.дело № 598/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 34 от 04.01.2008 год. по гр.дело № 88/2005 год. на Варненския районен съд, 30-ти състав. Макар и в уводната част на молбата да са посочили като основание за отмяна чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молителите не се позовават на нови обстоятелства, нито представят нови писмени доказателства. Обстоятелствената част на молбата съдържа общо формулирани оплаквания за незаконосъобразност на влязлото в сила решение, които не могат да бъдат предмет на извънредното средство за контрол по чл.303, ал.1 ГПК. Прави се и искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване въз основа на него със заверен препис от реституционната преписка в ОС”ЗГ”- В. за възстановяване на земеделски земи в полза на наследниците на К. Т. К. по заявление вх. № 4* от 30.07.1992 год. Молбата за отмяна е нередовна и следва да бъде оставена без движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, доколкото не съдържа точно и мотивирано изложение на основания за отмяна по смисъла на л.303, ал.1 ГПК и на молителите да се даде едноседмичен срок да отстранят нередовностите с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок ще им бъде върната. Искането за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно. В производството по чл.303 и сл. ГПК страната-молител следва да разполага с писмените доказателства, на които основава молбата си за отмяна, а не след подаването й да иска съдействие от ВКС, за да се снабди с необходимите и доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.