Определение № 141 от 30.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 639/2010 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 3 от НПК по искане на Окръжен съд - Пловдив. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери искането за основателно, поради следното: С присъда № 259/20.05.2010 г. по НЧХД № 6235/09 г. на Районен съд – Пловдив е ангажирана отговорността на подсъдимия С. Л. Т. за извършено престъпление по чл. 148 от НК. Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от подсъдимия и частния тъжител К., по които е образувано е ВНЧХД № 2405/2010 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Съдиите от Окръжен съд - Пловдив са счели, че са налице основанията на чл. 29, ал.2 НК, поради което и на основание чл. 31, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, са се отвели от разглеждане на делото, по обстоятелства, изложени в определенията за отвод. При посочените данни ВКС намери, че са налице условията за пренасяне на делото в друг равен по степен съд, визирана в чл. 43, т. 3 от НПК, тъй като съдът, който е компетентен да разгледа делото по общите правила за подсъдността не може да образува състав. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т.3 от НПК