Определение № 186 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 633/2011 г.

Производство по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК, във вр. с § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 10811/11.05.2011 г., сигнатура на Пловдивски окръжен съд, депозирана от [фирма], [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. В. П. срещу въззивно решение № 445/ 30.03.2011 г. по в. гр. д. № 1642/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 941/23.03.2010 г. по гр. д. № 657/2009 г. на Районен съд, [населено място]. С последното, съдът се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, свързани с изпълнение на договор от 16.01.2008г., всеки един от тях с цена под 1000 лв.- за 364,88 лв.; за 211,70 лв. и за претенция за неустойка в размер на 1000 лв., заявена като частична от сумата 100 000 евро. Касационната жалба е процесуално недопустима. Решението на Пловдивски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила - 21.12.2010 г. В случая, касационната жалба е депозирана след това на 11.05.2011 г.., поради което не сме пред законова хипотеза на довършване на висящо съдебно производство по касационна жалба. Съобразно изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговските дела.Тъй като цената на всеки един от исковете е под прага за допустимост на касационно обжалване за двата вида дела, не следва да се обсъжда дали делото е търговско или гражданско. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение