Определение № 386 от 04.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 366/2010 г.

Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Б. от гр. В., срещу определението от 03.05.2010г. по ч.гр.д. №815/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.03.2010г. по гр.д. №2142/2010г. на Варненски градски съд по обезпечение на иска. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с която не е допуснато обезпечение на предявените от Б. П. Б. срещу „С”Е. искове с правно основание чл.182, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД, ч. налагане на запор върху леки автомобили. Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, съгласно Тълкувателно решение №1 от 21.07.2010г. по т.д. №1/2010г. ОСГТК ВКС. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274, ал.3 от ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т. 1 и т.2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Следователно това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което с произнасянето на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване на постановеното определение и то е влязло в сила. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочването от въззивния съд не го създава. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение