Определение № 3332 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Б. И. срещу определение № 27668 от 19.12.2024 г. по адм.д. № 8560/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба срещу решение № 22178 от 04.11.2024г. по адм.д. № 8560 по описа на АССГ за 2024г. и е прекратено производството по делото. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че съгласно чл. 217, ал. 1 от АПК делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на ВАС. В настоящия случай обжалваното определение е постановено от АССГ като първа инстанция поради което счита, че обжалваното определение се явява постановено при незачитане на правилата за подсъдността. Сочи, че в мотивите на ТР № 4 от 17.10.2011 г. по т.д. № 9/2010 г. на ВАС, се приема, че правомощието да прави преценка за допустимост, съответно да връща и оставя без разглеждане касационната или частната жалба и протестите на прокурора, не принадлежи на първоинстанционния съд, чиито актове са предмет на обжалване или протест. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба съдът е приел, че решението е необжалваемо, както изрично е написано и в неговият диспозитив, съгласно разпоредбите на чл.172, ал.5 вр. чл.172, ал.2 и чл.171, т.1 от ЗДвП. Решението е постановено в производство образувано по жалба на В. И. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-003371/20.06.2024г. на ВПД началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която е приложена мярка по чл. 171, т.1, б."а" от ЗдвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основание за това. По силата на чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд не подлежи на обжалване. Заповедите по ал.1 са заповедите за прилагане на принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от с.з. Оспорваната от жалбоподателя заповед е по чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на която законодателят е регламентирал едноинстанционен съдебен контрол. В тази връзка, нормата на чл.213а ал.2 АПК, изисква при наличие на основание по чл.215, касационната жалба или протест да бъдат оставени без разглеждане от първоинстанционния съд. Нормата на чл.215 т.4 предвижда, че жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. С оглед на това на основание чл. 213а, ал.2 във връзса с чл.215, т.4 АПК касационната жалба е оставена без разглеждане, а производството прекратено. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 213а е изменена в ДВ, бр. 15 от 2021 г. и съгласно действащата разпоредба съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215. Според чл.215 т.4 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Правилно е прието от първоинстанионния съд, че оспорения административен акт по чл.171 т.1 б.“а“ от ЗДвП е от изброените заповеди в чл.172, ал. 1 от ЗДвП, обжалването на които съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решението на административния съд не подлежи на обжалване. С изменението на чл. 213а в ДВ, бр. 15 от 2021 г. правомощието е на първоинстанционния съд. В случая посочените от съда правни и фактически основания са налице поради което правилно касационната жалба е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд и производството е прекратено. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение