Определение № 168 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 469/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на [фирма][населено място] срещу въззивното решение на Л. окръжен съд от 08.ХІІ.2009г. по в.гр.д. № 394/2009г. Ответниците по касационната жалба П. М. К., В. М. С. и К. М. Х., всички от[населено място], не са заявили становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима, съображенията за което са следните: Производството по делото е образувано по предявените от М. Х. С., заместен след смъртта му по време на процеса от законните си наследници П. К., В. С. и К. Х., срещу К. “И. О.” София, [фирма] София и [фирма] Т. за присъждане на общо 9900лв. обезщетение за ползване без основание на недвижим имот. С решение № 119/19.І.2009г. по гр.д. № 57/2003г. Тетевенският РС е осъдил тримата ответници общо да заплатят на ищците 1127.74лв. обезщетение за неоснователното ползване на имота през периода 24.І.1998г. – 18.ІІІ.1998г. и от 20.VІІ.1998г. до 10.І.2000г. и е отхвърлил исковете за разликата до общо 9900лв. С атакуваното пред настоящата инстанция решение от 08.ХІІ.2009г. по гр.д. № 394/2009г. Ловешкият окръжен съд по въззивна жалба само на [фирма] е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, която с оглед липсата на конкретизация по отношение на всеки от тримата осъдени ответници е в размер на 1/3 от 1127.74лв., или 375.91лв. В този размер е и обжалваемият интерес на касатора. При това положение и тъй като по силата на чл.280 ал.2 от ГПК на касационно обжалване не подлежат въззивните решения с обжалваем интерес до 1000лв., касационната жалба е недопустима и следва да бъде върната. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,