Определение № 803 от 06.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6749/2013 г.

Подадена е частна жалба от адвокат С. М., особен представител на В. Р. срещу определение от 20. 06. 2013 г. по гр. д. № 6932/2013 г. на Софийския градски съд. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по искова молба на [фирма], [населено място] срещу В. Р. да се признае за установено, че Р. дължи на дружеството сумата 5183,81 лв., от които 4087,59 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия и 1096,22 лв. законна лихва за забава. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото, Софийският районен съд с разпореждане от 21. 03. 2011 г. е назначил адвокат С. М. за особен представител на ответника Р. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Софийският районен съд, с решение от 14. 01. 2012 г. по гр. д. № 55214/2009 г. е уважил частично иска за посочените парични вземания. Срещу решението е подадена въззивна жалба от адв. М., за разглеждането на която е образувано гр. д. № 6932/2013 г. по описа на Софийския градски съд. Същият съд, с разпореждане от 21. 05. 2013 г. е указал на адв. М. да внесе дължимата държавна такса 92,69 лв. по сметка на СГС и оставил без движение въззивната жалба до внасяне на таксата. Разпореждането е съобщено на адв. М. на 07. 06. 2013 г., в едноседмичния срок, изтекъл на 14. 06. 2013 г. не е внесена държавна такса и с определение от 20. 06. 2013 г. Софийският градски съд е върнал въззивната жалба и прекратил производството по делото. Частната жалба вх. № 99817/10. 09. 2013 г. е подадена от адв. М. в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, считано от съобщаване на 03. 09. 2013 г. на определението на градския съд, и е допустима. Частната жалба е и основателна. Софийският градски съд е постановил определението от 20. 06. 2013 като се е позовал на практика на касационния съд до този момент, че назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника дължи внасяне на държавна такса. Към настоящия момент тази практика не е актуална, тъй-като с Тълкувателно решение № 6/06. 11. 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК, т. 7, е прието, че особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса и в този случай дължимата държавна такса следва да се присъди с решението по спора като се възложи на съответната страна съобразно изхода на делото. Върховният касационен съд