Определение № 347 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1323/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Е. Х. К., чрез адв.Н. Д. против определение № 1518/09.05.2017г. по ч.гр.д. № 2038/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2-ри състав, с което е потвърдено разпореждане № 10586/09.03.2017г. по гр.д. № 9445/2016г. на Софийски градски съд, 1 ГО, 21 състав за връщане на исковата молба на частната касаторка. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение във връзка с приложение на чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение по НОХД №2686/2016г. на Варненски районен съд наказателната отговорност на водача К. Т. е ангажирана само по отношение на Н. К. за причинена при ПТП средна телесна повреда. Не е налице присъда за извършено виновно от посочения водач деяние спрямо лицето Е. К.. Поради което САС е заключил, че последната не е освободена от заплащане на държавна такса по иска за присъждане на обезщетение за претърпените от нея вреди в резултат на това произшествие. Въззивната инстанция е счела, че от значение за приложението на чл.83, ал.1, т.4 ГПК е присъдата, а не мотивите на съдебния акт. Незаплащането на държавна такса от ищцата обуславя извод за нередовност на исковата молба и за нейното връщане. След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира следното: На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор формулира следния правен въпрос: Има ли значение какъв е видът на вредите, които се претендират и къде са описани те за преценка наличието на предпоставки по чл.83, ал.1, т.4 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса? Въпросът е въведен при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба. Повдигнатият въпрос не обуславя изхода на делото. Въззивният съд не е изходил от вида на вредите, които се претендират за обезщетяване, а решаващо се явява произнасянето му относно кръга лица, които могат да се ползват от привилегията на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Доколкото с влязлото в сила решение делинквентът не е признат за виновен в извършване на престъпление, от което са произлезли съставомерни вреди за ищцата, а за престъпление, с което са причинени вреди на трето лице, различно от ищцата, въззивният съд е отрекъл правото на последната да се ползват от привилегията, въведена с нормата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. В случая от значение е, че престъплението, от което ищцата претендира да са произтекли вреди и за нея, е по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 НК, т.е в състава на престъплението е включено като елемент причиняване на тежка или средна телесна повреда, което предполага конкретно лице, което я е претърпяло. Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,