Определение от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2024 г.

Производството е по чл. 208 от АПК вр. с чл. 20, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта. В хода на касационното производство касаторът П. Д. К. е направил искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен защитник. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата въвежда интересите на правосъдието като задължителна предпоставка за предоставяне на правна помощ по административно дело. В случая се касае за административен процес, в който съгласно чл. 9 от АПК е приложим принципът на служебното начало, което задължава съда служебно да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания. Съдът счита, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ, защото настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, а и служебното начало по административни производства е засилено и правата на жалбоподателя няма да бъдат нарушени. Налице са предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПП, които предвиждат правна помощ да не се предоставя, когато не е необходима от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Искането е неоснователно. Отделно от изложеното, видно от постановеното пред първоинстанционния съд определение №602 от 18.01.2024г. по адм.д. № 2574/2024г. на Административен съд Пловдив, касаторът е оспободен от внасяне на държавна такса в размер на 70 лева по сметката на Върховен административен съд за производството по подадената касационна жалба срещу решение № 260 от 09.01.2024 г. по АД № 2574 по описа на Административен съд – Пловдив. Следва да се остави без уважение искането за предоставяне на правна помощ по делото. Предвид изложеното, Върховен административен съд,