Определение № 607 от 15.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 515/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. С. срещу определение № 169/30.04.2010г., постановено по ч.гр.д. № 220/2010г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 110/25.02.2010г. по гр.д. № 220/2009г. на Габровския окръжен съд за връщане на въззивната жалба на О. С. против решение № 106/18.01.2010г. по гр.д. № 220/09г., поради невнасяне на дължимата държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът “М” Е., гр. Г. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частният жалбоподател дължи заплащането на държавна такса по подадената въззивна жалба, тъй като общината е ответник по иск, предявен на договорно основание и нормата на чл.84, т.3 ГПК за освобождаване на общините от такси не се прилага. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поставя въпроса за дължимостта на държавна такса от общините по въззивни жалби. Заявява основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като развива тезата, че общините са освободени от държавни такси и конкретното дело не попада в изключенията на разпоредбата на чл.84, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.84, т.3 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване с оглед на спорния въпрос за дължимостта на държавна такса по депозирана от общината въззивна жалба. С първоинстанционно решение е разгледан иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, поради което въпросът за квалификацията на вземането като публично или частно е безспорен. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд