Определение № 168 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5048/2016 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК и е образувано по касационната жалба на Е. И. Г., чрез пълномощника й адв. М. Р. от АК-гр. Р., против въззивното решение № 291 от 20.07.2016 год. по гр. д. № 415/2016 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е разпределено ползването на съсобствения лек автомобил м. „Фолскваген Пасат” между касаторката и М. Д. И. по периоди. Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение с искане същото да бъде отменено. В приложеното изложение поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответницата по касационната жалба М. Д. И., чрез пълномощника й адв. Г. Н. от АК-гр. Р., възразява относно наличието на релевираното основание за допускане на касационно обжалване, респ. оспорва жалбата по същество. Претендират се разноски от адв. Н., на основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв., с оглед осъществената при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 с. з. защита. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 50 от 3.07.2015 год./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС, какъвто е предметът на настоящето. Изключването на касационния контрол на въззивното решение произтича по силата на закона, поради което е без значение постановеното в обратен смисъл от въззивния съд. Поради това и подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати. С оглед изхода на настоящето производство и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответницата има право на разноски. При безплатно осъществената на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатска помощ и съдействие, изразяваща се в подаване на писмен отговор на касационната жалба, разноски за адвокатското възнаграждение следва да се присъдят на адв. Г. Н., на основание чл. 38, ал. 2 с. з. в размер на 500 лв., предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения като минимален такъв. С оглед на горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение