Определение № 183 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 708/2010 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. А. – пълномощник на С. Н. К. и Е. К. К., с която се иска присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, по които съдът е пропуснал да се произнесе с определението си от 04.06.2010г., с което не е допуснал касационно обжалване на решението на П. окръжен съд. Ответниците по молбата М. К. Ч. и А. К. Ч. считат същата за неоснователна. Навеждат довод, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата установи следното: С определение № 577 от 04.06.2010г. постановено по настоящето дело съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № 1985 от 01.12.2009г.по гр.д. № 1707/2009г. на П. окръжен съд по касационната жалба на М. К. Ч. и А. К. Ч. от[населено място]. Ответниците по касационната жалба С. и Е. К. са депозирали писмен отговор на касационната жалба, изготвен от пълномощника им адв. А. и видно от приложения договор за правна защита са заплатили на пълномощника си възнаграждение в размер на 500лв. за изготвяне на отговора. С отговора е поискано присъждане на направените разноски. С определението си от 04.06.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е пропуснал да се произнесе по това искане. Съобразно изложеното молбата е основателна. Според изхода на касационното производство ответниците по касация имат право на основание чл. 78 ГПК да получат направените разноски в касационното производство, които възлизат на 500лв. за адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е в рамките на минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата /не надхвърля трикратния размер на минималното възнаграждение за една инстанция/, поради което не е налице основание по чл. 78, ал.5 ГПК за намаляването му. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.