Определение № 2550 от 07.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 979/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. П., чрез особения представител на същата - адв. Р. Д., против решение № 2/03.01.2024 г. по т.д.№ 561/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 318/14.07.2023 г. по т.д.№ 214/2021 г. на Окръжен съд – Варна. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на „Калинка Инсайд„ЕООД сумата от 70 600 лева – дължим остатък от продажна цена за покупката на два недвижими имота, която сделка е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 33, том ІІ, рег. № 2023, дело № 173/ 2016 г. на Нотариус с рег. № 537 на НК - както и е осъдена ответницата – касатор да заплати на ищеца обезщетение за забава в издължаване на главницата, в размер на 11 570 лева, за периода 30.07.2019 г. – 06.04.2021 г.. Въззивното решение се атакува като неправилно, предвид постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – непроизнасяне на въззивния съд по всички възражения на ответницата, за неоснователност на исковете и конкретно – във връзка с довода за недължимост на остатъка от продажната цена, поради непредадено владение на закупените имоти от страна на ищеца - продавач. Така се сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението за неустановен конкретен начин на предаване на владението и по непредставянето на протокола за същото, какъвто ищецът твърди да е бил изготвен и без да са събрани доказателства за неговото погиване или унищожаване не по негова вина. Сочи се, че съдът е отказал да съобрази ,“ че показанията на разпитаните свидетели установяват факта на ползване на имотите от ответницата и други лица, но по никакъв начин не сочат кога и как е предадено владението„. Ответната страна – „Калинка Инсайд„ ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, излагайки съображения по правилността на въззивното решение. Акцентира на това, че изречението в касационната жалба / цитирано в последно изречение от предходния параграф / само по себе си съдържа признание на факта за предадено владение на ответницата, както и че съобразими за последното са й други факти, наред с установените със свидетелски показания, като частичното разплащане на продажната цена след сключването на сделката и без да е обективирано възражение за непредадено владение на имотите. Възразява се и това, че насрещното процесуално право, основано на чл. 90, ал. 1 ЗЗД, няма отношение към дължимостта и изискуемостта на продажната цена, а е правно средство за едновременно осъществяване на насрещни и изискуеми престации. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Калинка Инсайд„ ЕООД претендира от ответницата Е. Б. П., гражданка на Руската федерация, остатък от дължима продажна цена, на основание сключен договор за покупко- продажба на недвижими имоти, находящи се в [населено място], КК „Чайка„, в размер на 70 600 лева, ведно с обезщетение за забава в издължаване на главницата, в размер на 12 119,67 лева. Съгласно договора, цялата продажна цена от 131 130 лева е била дължима в срок до 29.07.2019 г. .но на три транша, през м. октомври 2018 г., е заплатена само част от същата - 60 530 лева. Ответницата е представлявана в процеса от назначен от съда особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. В отговора на исковата молба същият се е позовал на непредадено на ответницата владение на имотите, с което оспорва изискуемостта на продажната цена. В допълнителна искова молба ищецът е оспорил верността на това твърдение, като е пояснил, че за предаване на владението е съставен писмен протокол, чийто оригинал – по молба на самата ответница и за нужди по уреждане документи във връзка с пребиваването й в Република България - са предоставили на същата. Предвид това са поискали установяване факта на предадено на ответницата владение с гласни доказателства. Разпитаните свидетели / в о.з. от 23.06.2023 г. /, съседи на ответницата по местонахождение на закупените имоти, потвърждават че същата, вкл. семейството й – съпруг, деца, а и други лица, които тя изпращала / роднини, семейни приятели /, ползват имотите всяко лято. Заявяват изградени прекрасни съседски отношения. Първоинстанционният съд е уважил предявените искове / акцесорният частично, до размера на 11 570,55 лева /, като е приел, че възражението за непредадено владение на закупения имот е останало недоказано. Въззивният съд е потвърдил правния резултат, въз основа анализ на свидетелските показания, с оглед които е приел, че продавачът е изпълнил надлежно задължението си да предаде владението на имотите. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира единствено въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните ? Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по гр.д. № 1321/2009 г. на ІV г.о., т.д.№ 2220/2015 г. на ІІ т.о. и цитираната в същото съдебна практика, гр.д.№ 2526/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС. В относимост към касационните доводи за неправилност, въпросът очевидно се отнася до липсата на мотиви във въззивния акт по възраженията на ответницата, представлявана от особен представител, че не е обосновано от съда, съответно липсват доказателства кога и как точно е предадено владението на закупените имоти, както и че не се представя приемо-предавателния протокол за предаване на владението, твърдян от самия ищец, без да са събрани доказателства,че е унищожен или погинал не по вина на страната. Касационен довод за недопустимост на събраните гласни доказателства, за установяване на конкретния факт – упражнявано от ответницата владение върху закупените имоти, след извършване на продажбата - липсва. Само правен въпрос, относим към допустимостта на това доказателствено средство в конкретната хипотеза, се явява относим към решаващите мотиви на въззивното решение. Как и кога фактически е осъществено предаването е по начало ирелевантно обстоятелство, при устанимо от свидетелските показания упражняване от ответницата на фактическа власт върху имота – лично и чрез трети лица - държатели, което „единствено обстоятелство„ – но по същество напълно достатъчно - самият процесуален представител на касатора признава за доказано с гласното доказателствено средство. Поставеният въпрос би удовлетворил изискването за правен, само ако визираното процесуално нарушение на съда, до което се отнася, се явява съществено – недопускането му би било от естество да промени правния резултат, при това съобразявайки обхвата на касационните доводи за неправилност, в който е ограничено произнасянето на настоящия състав. Липсата на приемо - предавателен протокол, който при това не се твърди за изрично договорен от страните начин за доказване на предаването / но и тогава липсата му не би била противопоставима на доказания факт за упражнявана от ответницата фактическа власт /, не е от естество да обоснове, сама по себе си, различен изход на спора, ако би била съобразена от въззивния съд. Процесуалните нарушения на съда касаторът визира единствено в аспект на непредадено му владение на закупените имоти, значимо като факт само в хипотеза на предявено възражение за неизпълнен договор, на основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД, доколкото не предявява и разваляне на договора на това основание. От съдържанието на отговора на исковата молба и на касационните доводи,обаче, се явява спорно дали особеният представител на страната изобщо е упражнил надлежно такова процесуално право, доколкото го заявява с искане за отхвърляне на исковете, с какъвто правен резултат то е обективно несъвместимо. Отделно стои въпроса, че особеният представител на страната следва да осъществява защитата й на базата на установими обективно факти и събрани доказателства по делото, но не и да съчинява факти от името на представлявания. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение