Определение № 525 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 463/2009 г.

Производство по чл. 287 ГПК. Обжалвано е определението на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение от 17.02.2009 г. по ч.гр.д. № 90/2009 за връщане на частна жалба срещу въззивно определение за прекратяване на производството по привременни мерки. Недоволна от определението е жалбоподателката А. П. С., която го обжалва в срок, като счита, че е преградено производството по привременни мерки. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено от състав на Върховния касационен съд и туря край на делото, намира, че то подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че исканите от ответницата по делото привременни мерки са постановени от районния съд. Въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу постановените мерки, като е прекратил производството. Върховния касационен съд е оставил частната жалба срещу въззивното определение без разглеждане поради отпадането на интереса от постановяването на привременни мерки., тъй като междувременно е постановено подлежащо на изпълнение въззивно решение, в което са определени постоянните мерки. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона съдът е приел, че с постановяването на подлежащо на изпълнение въззивно решение по мерките, отпада правния интерес от постановяването на привременни мерки. И двамата родители могат да изпълнят принудително мерките постановени във въззивното решение: майката – мерките относно упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище (издръжката съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК (отм.) тя може да събира принудително още въз основа на първоинстанционното решение), а бащата – мерките относно личните отношения. С оглед изложеното е без правно значение, по какъв ред са били постановени привременните мерки – по реда на чл. 261 ГПК (отм.) или по реда на чл. 323 ГПК, могъл ли е първоинстанционният съд да постанови привременни мерки, вместо да допусне предварително изпълнение на първоинстанционното решение и какъв е режимът на обжалване на определението по привременните мерки. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение