Определение № 574 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 493/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК. Д. Я. Х. е подала частна жалба срещу определение № 2084 от 14.10.2010 г. постановено по гр.д. № 114 от 2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е върната касационната й жалба вх. № 4749 от 19.05.2010 г. срещу решение № 183 от 16.04.2010 г. по гр.д. № 114 от 2010 г. на Плевенския окръжен съд. Прави общи оплаквания за неправилност на определението. Ответника Г. Г. Ф. е депозирала отговор, в който обаче излага съображения по оплакванията направени във върната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разглежданото определение е постановено за пръв път от Плевенския окръжен съд, поради което подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК. Определението е неправилно. С атакуваното определение Плевенския окръжен съд е посочил общо че жалбоподателката не е отстранила нередовностите по чл.284, ал.3 ГПК по подадената от нея касационна жалба. По делото са представени две касационни жалби, подадени от Д. Я. Х.- първата с вх. № 4849 от 18.05.2010 г., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1 ГПК. В тази жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение по спора. Към тази касационна жалба е представена квитанция за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. Жалбата е подадена от адвокат В. Т. И. за който е представено пълномощно № 0001522 от 10.03.2009 г. до окончателното свършване на делото във всички инстанции. Подадената е допълнителна касационна жалба № 7601 от 5.08.2010 г. от Д. Я. Х., която действително не е приподписана от адвокат и касае определение № 1693 от 29.06.2010 г., с което Плевенския окръжен съд допълнително се е произнесъл по реда на чл.248, ал.3 ГПК в частта за разноските. По тази жалба не са внесени 15 лв. държавна такса и не е приподписана от адвокат. Върху касационната жалба Плевенския окръжен съд е указал на Д. Х., че жалбата следва да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 284, ал.3 ГПК което тя не е сторила. Втората касационна жалба обаче представлява допълнение към първата редовна жалба, която отговоря на изискванията в посочения текст от процесуалния закон. Следователно Плевенския окръжен съд неправилно е върнал касационните жалби. Определението следва да се отмени и делото да се върне на въззивният съд за администриране на жалбите и изпращането им по компетентност във ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,