Определение № 49 от 27.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2649/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. И. М. срещу определение от 07.10.2016г. по т.д. № 2943/2015г. на Апелативен съд София, с което е оставена без разглеждане частната му жалба – вх. № 131 125/20.09.2016г. против разпореждане от 19.08.2016г. по същото дело, с което е оставена без движение по реда на чл.285, ал.1 ГПК подадената от М. касационна жалба, и частното въззивно производство е прекратено. Частният жалбоподател сочи, че обжалваното определение постановено в противоречие с чл.6 КЗПЧОС и чл.6 от Конституцията, по съображения, изложени в частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативния съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че разпореждането, чиято отмяна се иска, не е от кръга на визираните в чл.274, ал.1 вр. чл.279 ГПК съдебни актове. Посочено е, че на обжалване с частна жалба подлежи единствено разпореждането по чл.286 ГПК за връщана на касационната жалба, но не и разпореждането, с което същата е оставена без движение. Определението е правилно. Обжалваемостта на актовете се урежда с императивни норми на националния закон на всяка страна, членка на ЕС. Относно гражданските дела, подведомствени на българските съдилища, приложимият процесуален закон е ГПК. Разпореждането, с което се оставя без движение касационната жалба с указания за отстраняване на нередовности на жалбата, е акт, постановен във връзка с нейното администриране, което не прегражда производството по нея, нито е обявен изрично от закона за обжалваем. С оглед на това, правилен е изводът на апелативния съд, че разпореждането не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което частната жалба срещу същото се явява недопустима. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното, Върховният касационен съд