Решение № 111 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 817/2010 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Б. Д. С. и Й. Д. С. от гр. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение от 7.07.2009 год. по гр. д. № 97/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд. С него е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е постановено друго, с което искът на касаторите против В. С. И., Е. П. И., Ч. В. С. и Ж. Л. С. за предаване на владението върху част от от земеделски имот от 14 776 дка в м. “П”, землището на с. П., община Н., представляващо имот № 0* по картата на землището, която част се състои от 927 кв. м., отразена на скица към заключението на вещото лице инж. Д. Д. от 28.03.2006 год., е отхвърлен. Молителите се позовават на писмо от 23.10.2009 год. на МЗХ, ОблД ”Земеделие” – Кюстендил, удостоверяващо допусната техническа грешка в решение № 1* от 29.07.96 год. в посочване на председателя на комисията – вместо Г. М. Б. да се чете И. М. Х. Считат, че това е новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да им бъде известно при решаването му – основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ответниците по молбата за отмяна в представения писмен отговор я оспорват като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена на 20.05.2010 год., т. е. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед датата на влизане в сила на въззивното решение – 29.03.2010 год., откогато следва да се приеме, че са могли да се снабдят с новото писмено доказателство, същата изхожда от страна по делото и е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, поради което и с оглед поддържаното основание за отмяна, същата следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.