Определение № 291 от 26.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60352/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от А. А. М., чрез пълномощника адв. Д. Й., с която се иска изменение на определение 379/04.05.2017 г. по настоящото дело в частта за разноските относно присъденото в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по молбата [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт З. Н., я оспорва. ВКС, състав на III г. о., счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна. С определение № 379/04.05.2017 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба, подадена от молителя и последният е осъден да заплати на насрещната страна сумата 500 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Със ЗИД на ГПК /обн. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е изменена, като сега действащата й редакция предвижда, че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуалноправна и има незабавно действие, т.е. прилага се и по отношение на заварени процесуални правоотношения. ВКС, състав на III г. о., счита, че дължимото възнаграждение, определено съобразно чл. 25, ал. 1 от приетата въз основа на законовата делегация по чл. 37, ал. 1 ЗПП Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде определено в размер на 250 лв. По тези съображения ВКС, състав на III г. о.