Определение № 451 от 11.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 448/2010 г.

Производството е по реда на чл.286 ал.2 вр.чл.284 ал.2 и ал.3 т.1 и т.4 ГПК. С разпореждане от 28.12.2009 год. по гр.д. № 1780/2007 год. на Софийски апелативен съд е върната касационна жалба вх. № 4706/15.06.2009 год., подадена от В. И. В. против решение № 437/12.05.2009 год. по гр.д. № 1780/2007 год. описа на Софийски апелативен съд. Срещу това разпореждане, В. В. е депозирал 12 (дванадесет) частни жалби с почти идентично съдържание (copy-paste) в което се твърди, че Решение № 473/2009 год. е преднамерено, недостоверно, нехуманно и противозаконно. Позовава се на това, че по негов доклад до Е. комисия било образувано производство срещу България. Иска да бъде отменено и определение от 13.10.2009 год. на САС. С определението си от 13.10.2009 год., произнасяйки се по реда на чл.23 ал.4 ЗПП, съставът на САС е остовил без уважение искането на В. за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл.21 т.3 ЗПП по повод подадената от него частна жалба. Върховният касационен съд – Търговска колегия състав на І т.о.приема, че както определението по чл.23 ал.4 ЗПП, така и разпореждането за връщане на касационната жалба са законосъобразни, поради следното: Определението от 13.10.2009 год. е постановено по повод искането на В. да му бъде предоставена правна помощ. За да го остави без уважение, съставът на САС е констатирал, че В. не отговаря на изискванията за предоставянето на такава – декларирал притежаването на ид.ч. от 4 бр. недвижими имота, спрян от движение лек автомобил, влог от 1000 лв. и получавана пенсия в размер на 311 лв. Преценката на САС е правилна и становището му, че материалното и гражданско състояние на В. не отговаря на изискването на ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ. Както бе посочено по-горе, В. И. В. е депозирал касационна жалба срещу Решение № 437/12.05.2009 год. по гр.д. № 1780/2007 год. по описа на Софийски апелативен съд. Касационната жалба е оставена без движение за: 1./ За приподписването и от адвокат – чл.284 ал.2 ГПК; 2/ П. на основанията за допускане на касационно обжалване – чл.284 ал.3 т.1 ГПК; 3./ В. на държавна такса – чл.283 ал.3 т.4 ГПК. В. е редовно уведомен за указанията, те не са изпълнени, поради което въззивният съд е разпоредил връщането на касационна жалба. Това разпореждане е законосъобразно. Въззивният съд е осъществил правомощията си по чл.285 вр.чл.284 ГПК, като е дал указания на страната да представи изложение на обстоятелствата по чл.280 ГПК да внесе държавна такса, както и жалбата да бъде приподписана от адвокат. Тези указания не са изпълнени, поради което правилно САС е разпоредил връщането на касационната жалба. Що се касае до твърденията по частната жалба, посочени по-горе, те нямат нищо общо нито със спора, нито с процесуалния закон, поради което ВКС не дължи произнасяне по тях. Поради изложените съображения, разпореждането на САС следва да бъда потвърдено. Обстоятелството, че съставът на САС е разпоредил връщането на 1 от 12-те частни жалби е без значение, доколкото настоящият съдебен състав по повод останалите 11 бр. се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането по чл.286 ГПК. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.