Определение № 1076 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 760/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Национална агенция за приходите-гр.С. срещу определение № 42/17.01.2011 г. по ч. гр.д. №54/ 2011 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението на ОС-Враца № 177/ 12.10.2010 г. постановено по т.д. №49/2010 г. за прекратяване на производството по иск на НАП срещу [фирма]-в несъстоятелност-гр.В. с правно основание чл.647, т.3 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка с вещ от масата на несъстоятелността по отношение на кредиторите по несъстоятелността. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивният съд е приел, че исковата молба по иска на НАП срещу [фирма]-в несъстоятелност-гр.В. с правно основание чл.647, т.3 от ТЗ за относителна недействителност на разпоредителна сделка с вещ от масата на несъстоятелността е предявена след изтичането на преклузивния срок по чл.649 ал.1 от ТЗ, който съгласно изричната уредба в тази правна разпоредба тече от датата на постановяване на самото решение по чл.630 от ТЗ, а не от датата на вписването му в търговския регистър. Като обуславящ изхода на спора, с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната жалба се сочи въпроса,дали срокът по чл.649 ал.1 от ТЗ за предявяване на исковете по чл.647 от ТЗ тече от датата на постановяване на самото решение по чл.630 от ТЗ или от датата на вписването му в търговския регистър. Така поставеният правен въпрос е съотносим към предмета на спора, но не отговаря на допълнителните критерии за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. За да е налице предпоставката този правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото ОСГТК на ВКС с ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело 1/2009 г. приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая се касае за ясна, пълна и точна правна уредба по този въпрос в правната разпоредба на чл.649 ал.1 от ТЗ, от което по недвусмислен начин следва, че срокът по чл.649 ал.1 от ТЗ за предявяване на исковете по чл.647 от ТЗ тече от датата на постановяване на самото решение по чл.630 от ТЗ, в който смисъл е и обжалваният съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение