Определение № 7392 от 05.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Пачелиев, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Стара Загора, против определение № 195/21.03.2023 г., постановено по адм.д. № 67/2023г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е неправилно. Посочва, че предявените от него искове са насочени срещу надлежни ответници и повтаря обстоятелствата за причинената му телесна травма на лявата лакътна става. Оспорва отразеното от решаващия съд, че Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ към болница Тополовград вече не съществува, предвид обстоятелството че към 20.02.2018 г. е съществувал. Оспорва и отказа да му бъде предоставена правна помощ. Иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение подлежащо на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С оспореното определение Административен съд - Стара Загора е оставил без уважение молбата на Пачелиев за предоставяне на правна помощ под формата на безплатно процесуално представителство, защита и съдействие от един адвокат по адм. д. № 67/2023 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, оставил е без разглеждане подадената от него искова молба, наименувана „жалба“, против ЦСМП – Хасково, „СБАЛВБ-Тополовград” ЕООД и Министерство на здравеопазването за присъждане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер съответно на 1 /един/ лв., на 3 /три/ лв. и на 17 000 /седемнадесет хиляди/ лв. и е прекратил производството по делото. Първоинстанционният съд, е сезиран с три субективно съединени иска, както следва: 1. против Център за спешна медицинска помощ – Тополовград, за присъждане на сумата от 1 лв.; 2. против Болница – Тополовград, за присъждане на сумата от 3 лв. и 3. против Министерство на здравеопазването на Република България за присъждане на сумата от 17 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени от Пачелиев неимуществени вреди във връзка с причинената му телесна травма на лявата лакътна става, в резултат на липсата на проведено адекватно, своевременно и ефективно медицинско лечение в съответните лечебни заведения, при извършения на 20.02.2018 г. арест на ищеца. Счел е, че независимо от допуснатата грешка при изписване точното наименование на първите двама ответника, същите нямат качеството на административни органи и не извършват административна дейност по смисъла на АПК /медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЛЗ не може да се определи като административна дейност/, поради което нейната достъпност, ефикасност, резултатност и правилност не подлежи на съдебен контрол по специалния ред на чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. По отношение на третия ответник – Министерство на здравеопазването съдът е приел, че в исковата молба не се съдържат данни, че именно от дейността на същото или от дейността на негови служители пряко са причинени твърдените вреди и следователно не се претендират вреди от административна дейност. За да остави без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, съдът е посочил че недопустимостта на спора обуславя извода, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето. Настоящият състав намира постановеното определение за неправилно по следните съображения: Неправилно първоинстанционният съд не се е произнесъл първо по постъпилата молба за предоставяне на правна помощ на ищеца и едва след влизане в сила на съдебния акт в тази насока, да извърши дължимата се процесуална преценка относно редовността и допустимостта на предявените искове. Осигуряването на правна помощ на ищеца, по чл.21, т.3 от ЗПП, при наличие на предпоставките за това, би обезпечило ефективната правна защита на лицето, в т.ч. прецизиране на исковата молба и своевременно отстраняване на нередовностите й. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че първите двама ответника нямат качеството на административни органи и не извършват административна дейност по смисъла на АПК, тъй като медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЛЗ не може да се определи като административна дейност. По отношение обаче на третия ответник – Министерство на здравеопазването исковата молба е неясна, тъй като липсва конкретика в резултат на какво /акт, действие или бездействие/ се претендират вредите, в т.ч. и периода, за който се претендират. При липса на яснота относно посочените обстоятелства, индивидуализиращи предмета на делото, първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания за отстраняване на посочените нередовности. По изложените съображения, се налага извода, че обжалваното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение,