Определение № 132 от 08.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11818/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда” 2014 - 2020 г. (ОПОС) срещу Определение № 591 от 13.10.2023 г. на Административен съд - Враца по адм. дело № 493/2023 г., с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение от 04.08.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор № 6 и 8 от 11.02.2021 г., с изпълнител „Обединение Рогозен 2020" за обособена позиция № 1 и 4; договор № 16 от 08.06.2021 г., с изпълнител ДЗЗД „Рогозен 2020" за обособена позиция № 3. Частният жалбоподател сочи, че определението е недопустимо, тъй като с Определение № 496/24.08.2023 г. на Административен съд – Враца по адм. дело № 493/2023 г. е отхвърлено вече искане за спиране на предварителното изпълнение на същото решение. Определението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което повторно разглеждане на искане за спиране на предварителното изпълнение не е допустимо. Счита още, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че дружеството не е представило доказателства за настъпването на нови факти и обстоятелства, настъпили след издаване на обжалвания акт, въз основа на които може да се обоснове извод за настъпили вреди. Сочи, че дружеството не е доказало наличието на друг противопоставим интерес, който да обосновава спиране на предварителното изпълнение. Прави искане определението да бъде отменено. Частният жалбоподател се представлява по пълномощие от юрист Й. Тодоров. Ответникът – „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и моли съда да остави в сила оспореното определение. Ответникът се представлява от адв. К. Малинов. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното определение административният съд е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение от 04.08.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Враца е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор № 6 и 8 от 11.02.2021 г., с изпълнител „Обединение Рогозен 2020" за обособена позиция № 1 и 4; договор № 16 от 08.06.2021 г., с изпълнител ДЗЗД „Рогозен 2020" за обособена позиция № 3. За да постанови този резултат, съдът приема, че изпълнението на оспорения акт може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се във възможността дружеството да изпадне във фактическа неплатежоспособност, което от своя страна ще му попречи да осъществява основната си дейност по водоснабдяване на областта с необходимото качество и постоянност. При така установеното съдът е достигнал до извод, че са налице предпоставките за спиране на изпълнението по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Определението е неправилно. В случая предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт е допуснато по силата на закона - чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). То е инструмент за защита и обезпечаване на финансовите интереси на Европейския съюз. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението обаче може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Доказателствената тежест за тази нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на лицето, което иска спирането. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само в тесен смисъл. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Враца твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради намаляване на паричните средства, с които разполага, и ограничаване на възможността за разплащане с изпълнители по сключените договори. Това значи, че дружеството се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Представените доказателства не обосновават причинно-следствена връзка между направените или предстоящи плащания по част от договорите и предварителното изпълнение на административния акт. Заплащането на сумите по сключените с изпълнителите договори, представлява договорно задължение, което следва да бъде изпълнено, независимо дали на възложителя е определена финансова корекция или не. Освен това трудно поправимата или значителна вреда следва да е противопоставима на защитения от закона обществен интерес и да го преодолява. Сочените от дружеството доводи за финансовото му състояние не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Вредите, които дружеството твърди, че биха били причинени от предварителното изпълнение на оспореното решение касаят единствено парични плащания и не следва да се определят нито като значителни, нито като труднопоправими. Финансовите затруднения на бенефициера не представляват значителна и труднопоправима вреда, противопоставима на обществения интерес. Тук след да се съобрази принципът залегнал в чл. 75, ал.1 ЗУСЕФСУ, че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, поради което не влияе пряко върху останалите парични потоци, управлявани от бенефициера. Последният има право да му бъдат възстановени единствено разходвани суми по проекта, които са допустими, и за които не е наложена корекция. Допуснатото предварително изпълнение на корекцията означа единствено, че разходваните средства по проекта на този етап остават за сметка на бенефициера. Дали сумата ще бъде възстановена /изплатена/ на бенефициера от УО зависи от законосъобразността на акта, с който се налага корекцията, но това се решава с акта по същество на спора в основното производство. На този етап Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Враца не доказва противопоставими на обществения интерес значителни или трудно поправими вреди, които да позволяват на съда да направи извод за защитим интерес, който е по-значителен от обществения, прогласен като принцип за разходване на средства от ЕС само за допустими разходи, за които не са установени нередности. Посоченото прави извода на съда за доказаност на искането за спиране на предварителното изпълнение неправилен. По изложените съображения не се установява наличието на основанията по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, поради което съдът неправилно е спрял предварителното изпълнение на административния акт. Определението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да бъде решен по същество, като настоящата инстанция отхвърли искането за спиране. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение