Определение № 62 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 322/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК [фирма], представлявано от председателя на Съвета на директорите Н. Г. В. и от изп.директор Н. А. Б. е подало частна жалба против определение № 12 от 13.01.2010 г. на С. окръжен съд, постановено по в.ч. гр.д. № 3 от 2010 г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба като недопустима против определение № 1277 от 17.09.2009 г. на С. районен съд по гр.д. № 2005440100559 от 2000 година. Посочва се, че определението е неправилно, тъй като съдът се е произнесъл само в тази част с която е поискано спиране на цялото съдебно производство по извършване на делбата, а не в частта, с която е атакувано спирането на делото. Допълнително излага аргументи за целесъобразността да се спре цялото производство по делбата- извършването й и производството по сметки, тъй като сметките ще рефлектират върху съставянето на разделителния протокол. Ответниците [фирма]-[населено място] и “М. Б. дол”-[населено място] дол не са представили отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК и разгледана по същество е неоснователна. С определение № 12 от 13.01.2010 г. на С. окръжен съд, постановено по в.ч. гр.д. № 3 от 2010 г. е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение № 1277 от 17.09.2009 г. на С. районен съд в частта, с която е атакуван отказа да се спре цялото делбено производство. Изложени са аргументи че в тази част определението не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прегражда развитието на съдебното производство, нито пък е от категорията за която закона е предвидил изрично обжалване извън обжалването на самото решение. Тези аргументи се споделят изцяло от настоящия състав. В чл.274, ал.1 ГПК изрично се определят тези две категории определения: преграждащи по-нататъшното развитие на делото и изрично посочени в закона, които подлежат на самостоятелно инстанционно обжалване. Във въззивната жалба, с която е инициирано ч.гр.д. № 3 от 2010 на См. ОС изрично е посочено ,че определението на Районният съд се обжалва само в тази част. От друга страна направеното в настоящата инстанция оплакване, че С. окръжен съд не се е произнесъл по цялото искане в жалбата е неоснователно защото искането за допълване на съдебният акт се извършва по реда на 250 ГПК, а не по пътя на жалбата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,