Определение № 241 от 19.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 3512/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] В.Т. и на [фирма] срещу Решение № 211/29.07.2015 г. на Апелативен съд Велико Т. по в.т.д.№ 152/2015 г., с което е отменено Решение № 41/26.04.2013 г. по т.д.№ 1314/2012 г. на Окръжен съд В. Т. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявен от М. [фирма] В. Т. частичен иск против Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Т. ЕАД за сумата 174 000 лв. – част от общо дължимо обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД 627 057,17 лв. равняващо се на наемната цена от 30 000 лв. с включен данък върху добавената стойност в троен размер съгласно чл.19 от сключен между страните договор за наем от 26 май 2008 г. за периода от 27 март 2012 г. до 25 октомври 2012 г. като неоснователен и недоказан и [фирма] е осъдена да заплати на М. за активно лечение [фирма] В.Т. сумата 174 000 лв. – изцяло дължимо обезщетение за ползването на имот в гр.В.Т., на [улица], предмет на прекратен договор за наем, сключен на 26 май 208 г. за времето от 27 март 2012 г. до 25 октомври 2012 г. на основание чл. 236 ал.2 ЗЗД ведно със законната лихва от 26 октомври 2012 г. до окончателното плащане на сумата. В жалбата на М. [фирма] В.Т. се поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо поради произнасянето му извън пределите, очертани от съдържанието на първоинстанционното решение и въззивната жалба на ищеца, както и поради уважаването на иска вместо като частичен в съответствие с обема на търсената с него защита като иск за целия размер на вземането за обезщетение. Претендира се обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В касационната жалба на ответната болница се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска с правно основание чл. 236 ал.2 ЗЗД. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси. В срока за отговор „Специализирана болница за активно лечение по кардиология В.Т.“ изразява становище, че касационната жалба на насрещната страна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбите са подадени в срок от надлежни страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено след частично обезсилване на Решение № 296/13.11.2013 г. по в.т.д.№ 222/2013 г. на Апелативен съд В.Т. – по иска за сумата 174 000 лв., претендирана на основание чл.19 от договор за наем, сключен на 26 май 2008 г., и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в обезсилената част поради разглеждане на иска на непредявено основание. В изпълнение на служебното си задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на решенията и при въведено с касационната жалба на ищеца оплакване за недопустимост на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд поради произнасянето му по непредявен иск – не въз основа на фактите, изложени в исковата молба, наведени като основание на претенцията и в нарушение на правото на ищеца да определи обема на търсената защита, като го ограничи само до част от размера на вземането. Съдът констатира, че както в съобразителната част на обжалваното решение, така и в диспозитива на същото – в осъдителната част е посочено, че сумата 174 000 лв. е изцяло дължимо обезщетение за ползване на имота, с което се прегражда възможността за защита на вземането в заявения обем 627 057,17 лв. в следващ процес. В обстоятелствената част и в петитума на исковата молба изрично е заявено, че в образуваното производство се търси защита на количествено определена част от размера на вземането. С предявяването на иска като частичен касаторът изрично е заявил волята си за защита и по оставащия размер на вземането в следващ процес. Поради съществуваща вероятност обжалваното решение да е недопустимо, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката дали искът е разгледан в съответствие със задължителните указания на ВКС досежно основанието на вида му – частичен или за целия размер на вземането – ще се извърши с решението по същество. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение