Определение № 103 от 15.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2034/2016 г.

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, образувано пo молба с вх. № 3809/04.04.2017 г. на С. Г. С., с която се иска освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15,00 лв. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Молбата е неоснователна. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Държавната такса, която С. С. трябва да внесе по сметка на Върховния касационен съд в настоящото производство е 15,00 лв. В случая, от представената от молителката декларация за материално и гражданско състояние се вижда, че С. С. притежава няколко недвижими имота, от които могат да се черпят доходи от наем, въпреки наложените възбрани. Съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо търговско отделение