Определение № 1132 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. А. М. и А. Л. М. и двамата от [населено място] срещу решение от 01.06.2011 год., постановено по в. гр.д. № 5614/2010 год. на СГС, ІІІ г отд., с което след отмяна на първоинстанционното решение, е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от двамата касатори искове с пр. осн. чл. 92,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 542,58 лв. - неустойка по договор за наем от 02.01.2002 год., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, както и евентуално съединените искове с пр. осн. чл. 232,ал.2, пр.1 ЗЗД, с пр. осн. чл. 45,ал.1 ЗЗД и чл. 49,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 542,58 лв. Ответникът по касационната жалба Г. Н. Н. - ЕТ с фирма „А. К.-58-Г. Н.”, не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима, предвид ограниченията в касационното обжалване по чл. 280,ал.2 ГПК / изм. Д.в. бр. 100/2010 год. в сила от 21.12.2010 год. / Съгласно разпоредбата чл. 280,ал.2 ГПК в цитираната редакция, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая цената на предявеният иск, определена по реда на чл. 69,ал.1т.1 ГПК е в размер на 2 542,58 лв. - тоест под определения минимум, предвиден в чл. 280,ал.2 ГПК, обуславящ процесуална допустимост на касационната жалба. Същевременно касационната жалба е депозирана в съда на 27.06.2011 год. - тоест след влизане в сила на посоченото изменение на закона. С оглед на това, жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.