Определение № 293 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 21/2010 г.

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от С. И. Б. чрез адв. Н срещу определение № 301 от 30.11.09г.по в.ч.гр.дело № 498/09г.на Смолянския окръжен съд,с което е оставено в сила определение № 1* от 24.09.09г.,постановено по гр.дело № 377/08г.на Смолянския районен съд в частта,с която е отказано възстановяване на срока за обжалване на решение № 186/2.07.09г.по гр.дело № 377/08.на Смолянския РС,поискано с молба с вх. № 5939/10.08.09г. Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,и се иска отмяната му. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна. На основание чл.274 ал.3 от ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 от ГПК. Приложено е определение № 485 от 7.05.09г.по гр.дело № 397/09г.на ВКС,ІІІ г.о. В писмен отговор ответникът по жалбата А. К. С. чрез процесуалния си представител адв. Р счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките па чл.280 ал.1 от ГПК,намира следното: Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване е налице,когато в обжалвания съдебен акт,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК ,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК,в какъвто смисъл е тълкуването в т.1 от ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС. Настоящата хипотеза не е такава. Жалбоподателят не сочи задължителна практика на ВС или ВКС,в противоречие с която да е разрешен процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Настоящият състав счита,че не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Посоченият процесуалноправен въпрос отнасящ се до правото на защита не е разрешен в противоречие с приложеното определение на състав на ВКС. Същото не е относимо към делото,тъй като не касае идентичен случай. По делото не е спорно,че жалбоподателят лично е бил уведомен за изготвеното решение и правото да го обжалва. В съответствие с утвърдената съдебната практика съдът е приел,че обстоятелството,че страната своевременно не е уведомила адвоката си за изготвеното решение не може да се определи като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 от ГПК. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение – а именно да е разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Разпоредбата на чл.64 ал.2 от ГПК възпроизвежда текста на чл.39 ал.1 от ГПК/отм./,по който текст има непротиворечива практика,която не са налага да бъде променена. Ето защо настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о