Решение № 193 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 113/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК във вр. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. А. И. от гр. С., чрез адв. Б срещу определение №701/17.107.2008 год., постановено по ч.гр. д. № 1029/2008 год. на Апелативен съд гр. П. в частта, в която е отменено обезпечението на бъдещия й иск на по чл.31,ал.2 ЗС срещу „Н” О., гр. С. и Н. П. Зафиров, допуснато с определение №52/16.06.2008 год., по гр. д. №70/2008 год. на Окръжен съд гр. С., изразяващо се в налагането на обезпечителна мярка „ запечатване” на следния недвижим имот: Производствено –административна сграда / „А”/ на два етажа с разгърната застроена площ от 4 590 кв.м., от която – първи етаж със застроена площ от 3 070 кв.м./ производствено хале, към него санитарни възли, складове 1-5, централен склад, абонатна станция, две помещения за ел. табла, компресорно, фоайе на администрацията ведно със санитарни възли, коридор, офиси 7 броя, кафе- бар с кухня и офис към него/ и втори етаж със застроена площ от 1 520 кв.м./ вентилационна камера, две служебни помещения, два склада, гардероб, предверие с мивки, душове, стълбище и коридор, два офиса, салон и стая/. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и противоречие на обжалваното определение с материалния закон. Изтъква се, че с него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, което обосновава касационно основание за допускане до разглеждане на частната касационна жалба по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. В изложението към частната касационна жалба по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, отново като основание за допускане на касационно обжалване е посочен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Представени са копия от определения на различни по степен съдилища. След анализ на същите, частната жалбоподателка е навела твърдение, че обжалваното определение се явява в противоречие с практиката на съдилищата в страната, поради което е налице соченото основание за допускане на касационното му обжалване. Ответникът по частната жалба „Н” О., гр. С., не взема становище по жалбата. Ответникът Н. П. Зафиров от гр. С. оспорва частната жалба в писмен отговор по делото. Изразява становище, че атакуваното определение не подлежи на касационно обжалване. Развива съображения и за неоснователност на частната касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалването и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса, поради което частната жалба е редовна и процесуално допустима. Независимо от това, предвид въведената факултативност на касационното обжалване на определенията посочени в разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване с жалбата следва да е повдигнат съществен материално правен или процесуално правен въпрос, който в случая, предвид наведеното основание за допускане, следва да се решава противоречиво от съдилищата. В случая жалбоподателят не е формулирал същественият материално правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата. Същевременно, с приложените към изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК съдебни актове се установява единство, а не противоречие в практиката на съдилищата по отношение на предпоставките, обуславящи обезпечаването на исковете, а именно изискването иска, чието обезпечение се търси да е допустим и вероятно основателен, да е налице интерес от обезпечаването / обезпечителна нужда/ и исканата обезпечителна мярка да е подходяща, тоест да е адекватна на защитата, която се търси с предявяването на иска. Освен това, основанието за допускане на касационно обжалване, което е визирано в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК изисква същественият материално правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, а не обжалваното пред касационния съд определение да решава този въпрос в противоречие с практиката на съдилищата, както се твърди от жалбоподателя в представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. С оглед на изложеното, касационно обжалване на определение от №701/17.10.2008 год. по ч.гр.д. №1029/2008 год. на Апелативен съд гр. П., не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,