Определение № 88 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 546/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Б. Н. Е. [ЕГН], с адрес:[населено място], ж. к. „О. купел”, ул. „Народен герой”, бл. „Т.”, вх. Ж, ет. 2, ап. 5, приподписана от особен представител адвокат Д. П. против въззивно решение на С. градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав от 27.12.2010 г., постановено по гр. д. № 7586/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, ІІ ГК, 69 с-в от 14.01.2010 г., постановено по гр. д. № 9254/2009 г. в осъдителните му части, с които е осъден П. Б. Н. да заплати на С. автотранспорт Е.,[населено място] 1618, район „К. село”, [улица] на основание чл. 235 вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 вр. т. 1 КТ сумата 696.00 лв., представляваща дължими разходи за обучение-курс за обучение от 500.00 лв. без ДДС, изпитна такса от 54.80 лв. без ДДС и държавна изпитна такса от 25.20 лв. без ДДС или общо 580.00 лв. без ДДС и 696.00 лв. с ДДС, поради неизпълнение на задължение за постъпване на работа по договор № 30/17.10.2008 г. за осигуряване на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория D на кандидати за заемане на длъжността „водач на автобус” към [фирма]; на основание чл. 235 вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 вр. с т. 1 КТ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 500.00 лв., представляваща дължима неустойка поради неизпълнение на задължение за постъпване на работа по т. 8 от договора № 30/17.10.2008 г. и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 246.35 лв.-заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважените искове. За ответника по касация [фирма],[населено място] чрез изпълнителен директор инж. А. Д. и юрисконсулт Н. Злидолски жалбата е оспорена като недопустима с оглед разпоредбите на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм., ДВ, бр. 100/2010 г./, на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор. Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /ред., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000.00 лв. за граждански дела. Конкретният случай е такъв. Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 235 вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 вр. т. 1 КТ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД с цена иска до 5 000.00 лв. Касационната жалба е подадена чрез въззивния съд и е постъпила на 21.02.2011 г. с вх. № 14514 при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /ред., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, ограничаваща касационния контрол по отношение въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000.00 лв. Предвид процесуалната недопустимост касационната жалба следва да се върне, а образуваното пред Върховния касационен съд гражданско дело следва да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение