Определение № 8658 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството е образувано е по жалба на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите София, чрез процесуалния представител юрк. Митева, с искане за отмяна на влязло в сила Решение № 481/17.01.2024 г., постановено по адм. д. № 11352/2023 г., постановено по описа на Административен съд София – град. Искането е с правни основания чл. 239 т. 5 АПК. С доводи за нарушено право на защита жалбоподателят иска Решение № 481/17.01.2024 г. постановено по адм. д. № 11352/2023 г. постановено по описа на Административен съд София – град да бъде отменено и делото да бъде върнато на АССГ за провеждане на производството по чл. 268 от ДОПК в открито съдебно заседание. С Решение № 481/17.01.2024 г. постановено по адм. д. № 11352/2023 г. постановено по описа на Административен съд София – град е отменил по жалбата на М. А. Ш., [ЕГН] разпореждане за разпределение № C230022-125-0311672 от 17.10.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, дирекция „Събиране“ постановено по изп. дело № 160169210/2016 г., както и решение № ПИ-360 от 10.11.2023 г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждането за разпределение и е постановил връщане на преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, дирекция „Събиране“ за преценка дали са налице предпоставки за отписване на задължения поради настъпила погасителна давност, след което да се постанови разпореждане за разпределение. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по реда на чл. 268 ДОПК, образувано по жалба срещу решение на решаващия орган, с което е оставена без уважение жалба по административен ред против разпореждане за разпределение № C230022-125-0311672 от 17.10.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, дирекция „Събиране“.Това решение следователно е постановено в производство по обжалване действията на публичния изпълнител, уредено в глава двадесет и седма „Защита срещу принудително изпълнение“. Така постановеното решение съгласно чл. 268, ал. 2 ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване. Налице са основанията по чл. 215, т. 4 и чл. 213а във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК за оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. Искането за отмяна е недопустимо по следните съображения: Отмяната е извънинстанционно съдебно производство (процесуален способ) за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 239 АПК основания. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на основанията по чл. 239 АПК, и възстановяване висящността на съдебното производство. Още с т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. Пленумът на ВС е приел, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Според Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №3/2005 г. производството по реда на чл. 332 – чл. 334 ГПК (отм.) по обжалване действията на съдебния изпълнител по естеството си е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, следва да се приеме, че в него съдът действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на действията на съдия изпълнителя. Това тълкувателно решение не е загубило силата си и при действието на ГПК от 2008 г., съответно чл. 435 – чл. 438, видно от мотивите на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС решенията на съда по жалби срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Това според мотивите на тълкувателното решение е така, защото отмяната не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Според мотивите на тълкувателното решение: Особеностите на производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право и решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. Съдебният акт има за предмет съответното изпълнително действие, а дори то да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие, и с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по материално право. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган, или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове. Решението на съда не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос. Независимо от различията в процесуалния ред за защита срещу действията на съдебния изпълнител, регламентиран в раздел първи от глава тридесет и девета на ГПК, и този за защита срещу действията на публичния изпълнител, регламентиран в глава двадесет и седма на ДОПК, същността на двете производства не е различна. Съдебният акт и в двата случая има за предмет съответното изпълнително действие по принудителното изпълнение. То не разрешава материалноправен спор със сила на присъдено нещо, поради което не подлежи на отмяна като извънинстанционен способ за защита против неправилни влезли в сила съдебни решения. Затова ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във връзка с противоречива съдебна практика по въпроса подлежат ли на отмяна решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, следва да намери приложение и в настоящия случай, в който се иска отмяна на решение на административния съд по жалба срещу решението на директора на ТД на НАП, с което се оставя без уважение жалба против действията на публичния изпълнител. Виж в този смисъл и Определение №8609/26.06.2018 г. по адм. д. №5811/2018 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Изложеното обуславя извод за недопустимост на искането за отмяна, поради което същото следва да се остави без разглеждане, и производството по делото да се прекрати. Мотивиран така, и на основание чл. 213а във вр. с чл. 242, ал. 1, чл. 215, т. 4 и чл. 159, т. 1 вр. чл. 249 АПК Върховният административен съд в състав на осмо отделение