Решение № 5619 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7444/2010 г.
ВАСV отделение20.04.2011reporting judge т Марина Михайлова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.04.2010 г., постановено по адм. дело № 5194/2009 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА "Датамакс Систем Холдинг" АД гр. София да заплати на Патентното ведомство на РБългария направените разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Grounds
Решение № 5619 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7444/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Датамакс Систем Холдинг" АД гр. София против решение от 06.04.2010 г., постановено по адм. дело № 5194/2009 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу т. 1 на решение № 124/02.04.2009 г. на заместник председателя на Патентното ведомство. Опракванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - заместник - председателят на Патентно ведомство /ПВ/ град София, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Датамакс Системс Холдинг" АД гр. София срещу решение № 124/02.04.2009 г. на зам. председателя на ПВ, в частта му по т. 1, с която е потвърдено решение за отказ за регистрацията на марка "ELEKTRONIC NOTARIUS" с рег. № 72333, за стоки от клас 9, услуги от клас 38 и услуги "Юридически услуги, включително за удостоверяване на електронни документи и времето на подписването им" от клас 42. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред Патентно ведомство е започнало със заявление от 02.07.2004 г. на "Датамакс Системс Холдинг" за регистрация на марка "ELEKTRONIC NOTARIUS" с рег. № 72333, за стоки от клас 9, услуги от клас 38 и услуги "Юридически услуги, включително за удостоверяване на електронни документи и времето на подписването им" от клас 42. Искането е разгледано от ПВ и с оспореното пред АССГ решение, зам. председателят му е постановил отказ за регистрацията, на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗМГО, като е изложил мотиви че заявената марка описва предназначението на стоките от клас 9, вида на услугите от клас 42, като за останалите услуги - марката би могла да въведе потребителите в заблуждение. Съдът е отхвърлил жалбата на срещу т. 1 на оспореното решение на зам. председателя на Патентното ведомство в частта, като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в законоустановената форма, при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил заключенията на двете назначени по делото съдебно- маркови експертизи и в съвкупност с останалите доказателства по делото е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗМГО, поради факта, че в заявената марка има описателност за цитираните по-горе стоки и услуги, които се извършват от нотариуса и начина на осъществяването им. От доказателствата по делото е установено, че марката "ELEKTRONIC NOTARIUS" се възприема от потребителя буквално и в смисъл, че се касае за функции на нотариуса, но извършвани по електронен път. Марката се състои от две взаимно изключващи се елементи и само ограничен кръг потребители биха могли да отграничат значението й по отношение на част от функциите на нотариалната дейност. Останалите потребители могат да бъдат въведени в заблуждение от описателния характер на марката, която се свързва с цялостната дейност на нотариуса, която включва и редица други дейности, освен тези, имащи удостоверителен характер. В частта на решението на ПВ, в която е отхвърлено искането за регистрация на марката, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. Забраната на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО се прилага по отношение на знаци или означения, които се възприемат еднозначно или като указания, пряко свързани с някои от изброените в нормата характеристики или друга специфична характеристика на стоките и услугите. Описателни са марките, които се състоят единствено от знаци, предоставящи информация за стоките и услугите, за които са регистрирани и чрез тази информация потребителите идентифицират незабавно тези стоки и услуги. Не е необходимо е терминът, от който марката се състои, да бъде точна дефиниция на характеристиките на стоките и услугите, достатъчно е да съществува директна и конкретна връзка между термина и стоките и услугите. Чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО от своя страна въвежда забрана за регистрация на марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите. Цитираните норми са посочени като правно основание за отказа за регистрация на заявената марка от ПВ и съответстват на фактическите обстоятелства и доказателствата по делото. Словният знак "ELEKTRONIC NOTARIUS" за стоки от клас 9, поражда директна и недвусмислена връзка със стоките от този клас, указваща, че те са предназначени за използване от нотариус, в това число и за електронни услуги, поради което възниква впечатлението, че предлаганите софтуерни и хардуерни продукти имат конкретни и специфично предназначение да подпомагат нотариуса в неговата дейност. По отношение на заявените услуги от клас 38 "телекомуникации, включително предаване на данни, свързани с удостоверяване на електронен подпис", касационната инстанция споделя мотивите на административния орган, че така заявените услуги са неясно формулирани, тъй като могат да бъдат възприети като предаване на данни с цел да бъдат подписани с електронен подпис или като предаване на електронно подписани данни. И при двете хипотези е налице указателна връзка межзу знака "ELEKTRONIC NOTARIUS" и тези услуги, като в единия случай знакът указва предназначението на услугата, а в другия - нейния вид. Обосновани са и мотивите за услугата от клас 42 "Юридически услуги, включително за удостоверяване на електронни документи и времето на подписването им", чието значение директно указва вида на услугите, чрез пряко информиране на потребителите, че тези услуги се извършват с помощта на елктронни устройства и програми от клас 42. Касационната инстанция счита, че марката не може да свърже посочените стоки и услуги с регистрацията на конкретен търговски субект, поради което и не изпълнява основната си функция - отличителната. Изводите за липса на отличителност на марката за посочените стоки и услуги съответстват на приложимата норма на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗМГО, съгласно която марката може да доведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, в случая така регистрираната марка ще доведе до заблуждение на потребителите по отношение на естеството на услугите. Поради това решението на ПВ в оспорената му част е незаконосъобразно и е правилно е отменено от АССГ. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Претендирани са разноски от касационния ответник и съобразно изхода на спора пред касационната инстанция, на същия следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител.