Определение № 37 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3872/ 18.02.2009 год. на Н. Т. К., С. К. К. и Е. К. К., всичките от гр. П. чрез процесуалните си представители адв. Е срещу въззивно Решение Nо 1880 от 12.12.2008 година, постановено по гр.д. Nо 1462/2008 година на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното решение, окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 211 от 04.01.2008 година по гр.д. Nо 2603/2007 година на Пловдивския районен съд по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Релевират се доводи за допуснати нарушения по преценка на доказателствата по делото-незачетен делбен протокол от 1947 година, одобрен от Пловдивския околийски съд, едностранчиво и частично обсъждане на доказателствата като е ценена само картата на Водния синдикат от 1939 година, без да се съобрази Решение 829 Т2/ 26.03.2006 година на ОбСЗГ- П., с което решение земите се връщат Н. Т. К., С. К. К. и Е. К. К., последващото разделяне на имота. Допустимостта на касационното обжалване, въпреки дадената възможност и с Определение Nо 668/27.07.2009 година по гр.д. Nо 523/ 2009 година на ВКС-II г.о.,отново не се обосновава с посочване на конкретен материално -правен или процесуално -правен въпрос в рамките на предмета на спора по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, обосновал крайния правен резултат по делото,а се обосновава с тезата, че „определянето на материалния или процесуалния въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, ограничава достъпа до касационно обжалване „ т.е единствено с аргументи за противоконституционността на разпоредбата, след като се „счита, че е редно за развитие на правната уредба решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване. В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Д. Г. Н., Ф. Г., А. Г. К. и П. Г. Н., с който да се прави изрично възражение, че обжалваемия интерес е под 1000 лв., като се представят и доказателства за данъчните оценки на съседните имоти, всичките под 1000 лв. При данните по делото и като прецени, че въпреки дадената възможност не са представени доказателства, установяващи че обжалваемия интерес е над установения от законодателя праг от 1000 лв., намира касационната жалба за процесуално недопустима. След като от страна на заинтересованата страна-касатор по делото няма ангажирани други писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл. 280 ал.2 ГПК т.е над 1000 лв., то касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия