Определение № 663 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 197/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Професионален спортен футболен клуб „Черноморец Бургас“ АД (в несъстоятелност), подадена чрез пълномощника адв. К. Богоева, срещу Определение № 2556/10.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1517/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отказано освобождаване от държавна такса на дружеството. В частната жалба се сочи, че дружеството не разполага със средства и е в абсолютна невъзможност да заплати държавна такса, което не е съобразено от административния съд. Моли за отмяна на оспорваното определение и за освобождаване на дружеството от държавна такса. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Решение № 728/06.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1517/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас жалбата на ПСФК Черноморец Бургас“ АД против АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ-1000646-1/01.06.2022 г., издаден от главен експерт при Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с Решение № 70-00-5018/1-20.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, е отхвърлена. Страната е подала касационна жалба с вх. № 8066/04.08.2023 г. по описа на Административен съд – Бургас срещу така постановеното решение. С разпореждане № 3364/07.08.2023 г. административният съд на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК е оставил касационната жалба без движение, като е указал на страната, че следва да внесе по сметка на ВАС държавна такса в размер на 1 700 лв. на основание чл. 227а, ал. 3 от АПК вр. § 1, т. 2 от ДР на АПК. С молба от 20.09.2023 г. дружеството е поискало освобождаване от държавна такса, тъй като не разполага с необходимите средства поради производство по несъстоятелност. С определението, чиято отмяна се иска от настоящата инстанция, съдът е отказал освобождаване от държавна такса, с мотив, че чл. 227а, ал. 2 от АПК съдържа правна възможност за освобождаване, но само по отношение на физически лица. Обсъдена е и практика на СЕС и ЕСПЧ, като е прието, че нормативно определеният размер на таксата от 1 700 лв. в случая не се явява прекомерен и не ограничава правото на достъп до съд на дружеството. Определението е правилно. На първо място, разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 от АПК предвижда, че държавна такса за производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. Освобождаване от държавна такса за юридически лица не е предвидено, както е постановил и административният съд. Второ, спрямо обявените в несъстоятелност юридически лица е предвидена възможност за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса в изрично посочени в закона хипотези: чл. 620, ал. 1 ТЗ - откриване на производство по несъстоятелност; чл. 620, ал. 5 ТЗ - по дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и по отменителен иск; чл. 649, ал. 6 ТЗ – исковете по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД; чл. 694, ал. 7 ТЗ – установителните искове по чл. 694, ал. 1 и 2 от ТЗ. Производството по контрол за законосъобразност на актовете за установяване на задължения, каквото е процесното, не е свързано с нито едно от горепосочените производства. Трето, правилна се явява преценката на съда досежно неоснователността на искането за освобождаване от държавна такса в контекста на практиката на СЕС и ЕСПЧ. Правилно са отчетени характерът на спора, който не засяга съществуването на дружеството, и стадия на съдебното производство – процесния АУЗ е преминал съдебен контрол пред първа съдебна инстанция, т.е. не е налице ограничаване правото на достъп до съд. Категорично СЕС и ЕСПЧ приемат, че достъпът до съд може да бъде ограничен от ограничения от различно естество, в това число и финансови, като само по себе си това ограничение не е в противоречие с чл. 6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ако правото на достъп до съд не е накърнено в самата си същност. В случая това право е упражнено от дружеството при реализиран съдебен контрол върху оспорения административен акт от Административен съд - Бургас. Поставеното финансово ограничение за достъп до касационна инстанция чрез изискване за заплащане на държавна такса в сочения размер не се явява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството (в този смисъл Определение п. х. д. от 09.09.2020 г. по адм. д. № 15644/2018 на Върховния административен съд). С оглед изложеното, определението, с което на Професионален спортен футболен клуб „Черноморец Бургас“ АД (в несъстоятелност) е отказано освобождаване от държавна такса, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид настоящото определение, на Професионален спортен футболен клуб „Черноморец Бургас“ АД (в несъстоятелност) следва да се дадат нови указания за заплащане на държавна такса по делото в размер на 1 700 лева, като на дружеството се укаже, че при непредставяне на доказателства за внесената държавна такса в 7-дневен срок от съобщението касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1, изречение второ от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,