Определение № 248 от 22.01.2025 г. на ВКС по д. № 4796/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от АПК.

Образувано е по спор за подсъдност повдигнат от Районен съд – София между него и Административен съд – София-град относно компетентния съд, който следва да разгледа предявените от С. Г. С. против Министерство на вътрешните работи искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза и неимуществени вреди, понесени от него в причинна връзка със заповед № 8121к-2711/22.03.2022г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на ищеца от ръководна на изпълнителска длъжност, отменена като незаконосъобразна с решение № 1638/14.03.2023г. по адм.д. № 3675/2022г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 19 от 20.02.2024г. на ВАС по адм.д. № С-22/2023г., както следва:

• сумата от 6603 лева, представляваща разликата между основното трудово възнаграждение, заедно с допълнителното възнаграждение за прослужено време към него за периода 06.10.2022г. – 18.04.2023г., което ищецът би получавал ако не беше издадена незаконосъобразната заповед за преназначаване и реално получаваното възнаграждение за заеманата в това време изпълнителска длъжност, ведно със сумата от 486 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за времето от 20.02.2024г. до 23.08.2024г.;

• сумата от 1053 лева, представляваща разликата между основното трудово възнаграждение, заедно с допълнителното възнаграждение за прослужено време към него за периода 18.02.2023г. – 08.06.2023г., което ищецът би получавал ако не беше издадена незаконосъобразната заповед за преназначаване и реално получаваното възнаграждение за заеманата в това време изпълнителска длъжност, ведно със сумата от 77.56 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за времето от 20.02.2024г. до 23.08.2024г.;

• сумата от 1727 лева, представляваща разликата между основното трудово възнаграждение, заедно с допълнителното възнаграждение за прослужено време към него за периода 08.06.2023г. – 01.04.2024г., което ищецът би получавал ако не беше издадена незаконосъобразната заповед за преназначаване и реално получаваното възнаграждение за заеманата в това време изпълнителска длъжност, ведно със сумата от 127.21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за времето от 20.02.2024г. до 23.08.2024г.;

• сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за понесени от ищеца в периода 22.03.2022г. – 20.02.2024г. неимуществени вреди – накърнени лично и служебно достойнство, уронена професионална репутация, неудобства, тревоги и стрес, в причинна връзка със заповед № 8121к-2711/22.03.2022г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на ищеца от ръководна на изпълнителска длъжност, отменена като незаконосъобразна, ведно със сумата от 220.98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за времето от 20.02.2024г. до 23.08.2024г.

Всяка от главниците за имуществени и неимуществени вреди претендирана ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.08.2024г. до окончателното плащане на задължението.

С определение № 24668 от 25.11.2024г. състав на АССГ прекратил на основание чл. 135, ал. 2 от АПК образуваното пред него производство по адм.д. № 8434/2024г. с описания предмет и изпратил делото за разглеждане на Софийски районен съд като приел, че е сезиран с имуществен спор по чл. 125 от ЗДСл /в определението - КТ/, подлежащ на разглеждане по общия исков ред, гражданските искове по който са подсъдни на общите граждански съдилища.

С определение № 49855 от 06.12.2024г. състав на СРС прекратил образуваното пред него производство по гр.д. № 71595/2024г. и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентния съд за разглеждане на предявените искове. Изложил съображения, че съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета на този кодекс, като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ /чл. 203, ал. 2 от АПК/. Съобразил, че предмет на исковете е обезщетение за вреди, понесени от незаконосъобразна заповед на министъра на вътрешните работи. Доколкото в ЗМВР липсва специална уредба, както и препращане към ЗДСл и КТ, приел, че претенцията основана на вреди понесени от незаконосъобразен акт, издаден от административен орган при изпълнение на административна дейност е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и компетентен да се произнесе по нея е АССГ.

Сезираният петчленен състав на съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид обстоятелствата изложени в исковата молба, приема, че делото е подсъдно на Административен съд – София-град.

Съгласно чл. 125 от ЗДСл имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. До влизане в сила на АПК /01.03.2007г./, тази разпоредба на ЗДСл определя гражданският съд като компетентен да разглежда и решава, както споровете за дължими възнаграждения и обезщетения по повод законосъобразно развитие на служебните правоотношения, така и споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове по прекратяване на служебно правоотношение или налагане на дисциплинарни наказания на държавни служители.

С влизане в сила на АПК редът за разглеждане на споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове е уреден по начин, определящ като компетентен да разглежда същите административният съд. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Ето защо исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове на административните органи са подведомствени на административните съдилища. Само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, дължими при законосъобразно развитие на служебното правоотношение остават за разглеждане от гражданския съд по реда на чл. 125 от ЗДСл. В този смисъл е константната практика на 5-членни състави на ВКС и ВАС, както и мотивите по т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС. С цитираното постановление е прието, че имуществените спорове, извън глава шеста на ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. А нормата на чл. 128, ал. 1, т. 6 /предишна т. 5/ от АПК въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. За да се приеме, че искът за вреди е подсъден на административния съд е необходимо той да се основава на твърдение за вреди, причинени от незаконен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице, т.е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност.

Изрично в чл. 203 от АПК на следващо място е предвидено, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава единадесета от този кодекс. А съгласно чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК при предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от действия на административни органи и длъжностни лица, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Съгласно мотивите към т. 1 от ТП № 1/2015г. по тълк.д. № 2/2014г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, определяща за подсъдността е дейността на органа, от чиито незаконосъобразни действия, актове или бездействия, се претендират вредите. Само ако отговорността на ответника за вреди не се основава на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявеният иск за обезщетение няма да подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Обуславящо при извършването на преценката следователно е обстоятелството дали твърдяните действия са извършени при или по повод осъществяване на законно регламентирана административна дейност, подлежаща принципно на контрол от административния съд.

Или, когато се твърди, че вредите, чието обезщетяване се търси, са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, които извършват административна дейност и които действия принципно подлежат на контрол за законосъобразност от административните съдилища, то компетентни да се произнесат по исковете за вреди са административните съдилища.

В случая, в обстоятелствената част на исковата молба С. С. е изложил твърдения, че вредите за него са възникнали от незаконосъобразна заповед на министъра на вътрешните работи за преназначаването му от една на друга длъжност в системата на МВР. В исковата молба не се съдържат твърдения, че вредите чието обезщетяване се претендира, са произтекли от законосъобразното протичане на служебното му правоотношение, а че те са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт – заповед № 8121к-2711/22.03.2022г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на административен съд. Видно от текста й заповед № 8121к-2711/22.03.2022г. е издадена от министъра на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 и чл. 158, т. 5 от ЗМВР вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавни служители в МВР. Съгласно тази уредба министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството преназначава държавните служители от висши ръководни и ръководни длъжности на изпълнителски длъжности. Тази дейност касаеща професионалното развитие на държавните служители в МВР се основава на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, определени в ЗМВР /чл. 2 от същата Наредба/ и е административна по своя характер. Незаконосъобразността на заповедта, от издаването на която ищецът твърди да е понесъл вреди е установена от административен съд, пред който следва да се предяви и искът за обезщетение на вредите от нея.

Следователно дейността, от която в случая се твърди да са настъпили вреди, е нормативно регламентирана, от което следва извод, че тази дейност е административна по своя характер. Въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, еднозначно сочат, че е предявена претенция за вреди от действия на длъжностно лице от министерство на вътрешните работи, при или по повод изпълнение на административна дейност. Ето защо исковете за обезщетение за вреди, произтекли от незаконосъобразна административна дейност, следва да бъдат изпратени за разглеждане и решаване на компетентния Административен съд – София-град.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България