Определение № 864 от 22.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3095/2019 г.

Производство по чл.7 от Закона за адвокатурата (ЗА). Образувано е по жалба, вх.№ 2014/ 01.08.2019 г., подадена от адвокат П. С. В. от Адвокатска колегия (АК) - Варна, срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба на П. С. В. срещу решение по т.2.8 от Раздел IV, решение без номер относно напомнително писмо № 1026 от 27.05.2019 г., решения от № 1086 до № 1099 и решения без номер по раздел IV от т.2.7. до 2.9., взети на заседание на Адвокатски съвет на АК – Варна от 03.06.2019 г. Жалбоподателят твърди, че ЗА не ограничава по никакъв начин правото на адвокатите да атакуват всички решения на адвокатските съвети и намира формираната съдебна практика в обратния смисъл за неправилна и застрашаваща правовия ред в страната. Излага съображения за допуснати на заседанието на Адвокатски съвет на АК – Варна от 03.06.2019 г. нарушения, чието естество налага отмяна на взетите на това заседание решения. Ответникът по жалбата - Висш адвокатски съвет – оспорва жалбата като недопустима на две основания: защото не е налице мълчалив отказ по жалбата на адвокат П. В., а е налице изрично произнасяне с решение от 19.07.2019 г., с което жалбата му частично е оставена без уважение и частично без разглеждане; и защото нито решението на Висшия адвокатски съвет, нито мълчаливият му отказ, подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд намира доводите на ответника по жалбата за основателни. В ЗА липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на Висшия адвокатски съвет. Това следва от характера на адвокатурата, която е свободна, независима и самоуправляваща се организация (чл.134 ал.1 КРБ). Затова общият съдебен контрол върху всички решения на Висшия адвокатски съвет е изключен, такъв може да бъде осъществяван само в изрично предвидените от закона случаи. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС (определение № 77/ 21.02.2019 г. по гр. д. № 344/ 2019 г. на ІV-то гр. отд., определение № 63/ 08.02.2019 г. по гр. д. № 441/ 2019 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 67/ 13.02.2019 г. по гр. д. № 362/ 2019 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 42/ 30.01.2019 г. по гр. д. № 341/2019 г. на ІІІ-то гр. отд.). В случая се обжалва мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба на адвокат от АК – Варна срещу решения на адвокатския съвет на АК – Варна, които не попадат в никоя от изчерпателно изброените в ЗА хипотези, при които е предвидено Върховният касационен съд да осъществява съдебен контрол спрямо решения на Висшия адвокатски съвет, поради което жалбата е недопустима. Тя е недопустима и защото не е налице мълчалив отказ по жалбата на адвокат П. В. срещу решенията, взети на заседанието на адвокатския съвет на АК – Варна на 03.06.2019 г. Напротив, по жалбата на адвокат П. В. има изрично произнасяне с решение на Висшия адвокатски съвет от 19.07.2019 г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение по т.2.8 от Раздел IV от заседание на адвокатски съвет на АК - Варна, проведено на 3.06.2019 г. и е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение без номер относно напомнително писмо № 1026 от 27.05.2019 г., решения от № 1086 до № 1099 и решения без номер по раздел IV от т.2.7. до 2.9. от същото заседание. Това решение на Висшия адвокатски съвет е обжалвано от адвокат П. В. и по жалбата му е образувано гр.д.№ 3361/ 2019 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ гражданско отделение. При наличие на изрично произнасяне и подадена срещу него жалба е недопустимо да се разглежда жалба срещу мълчалив отказ, какъвто не е налице. По изложените съображения съдът