Определение № 532 от 28.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1797/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. и А. Д. от [населено място] чрез адв. Ю. М. срещу решение №404 от 29.09.2010г на Р. окръжен съд ,с което е потвърдено постановеното по реда на чл.. 247 от ГПК решение от 28.04.2010г на РРС за поправка допусната в постановеното по гр.дело № 3082/2008г. на Р. районен съд явна фактическа грешка. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд ,установена с ТР № 1 от 17.07.2001г на ОСГК, по въпроса как следва да процедира въззивния съд ,ако констатира нередовна искова молба .Приложено е и определение № 555 от 11.10.1999г ІV г.о на ВКС в подкрепа на тезата ,че не е налице явна фактическа грешка, а исковата молба е била нередовна и е останала непоправена, щом съдът не е констатирал ,че бащиното и фамилното име на ищцата са посочени разменено. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 се поддържа и по въпроса за допустимостта на решението по чл. чл.258 от ГПК в този случай. Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът за установяване наличието на явна фактическа грешка и кои признаци са относими към основанието по чл. 247 от ГПК е изяснен в последователната практика на ВКС и обжалваното решение е съобразено с тази практика. Като е приел да е налице явна фактическа грешка поради това, че изписаното в решението име на ищцата не съответства на нейното действително име ,за което свидетелстват доказателствата по делото и постъпила от страната молба, макар в исковата молба е била допусната същата грешка, въззивният съд е съобразил ,че волята на съда е била да постанови на решение с участието на действителната страна ,чиито имена са М. С. П.. Поправката на явната фактическа грешка в съдебно решение ,вече влязло в сила, не е обусловено от изследване на причините за самата грешка, нито от изследване на въпроса за редовността на исковата молба, процесуалните действия на страните или бездействие на съда по време на вече приключилия с решение съдебен спор. Поставеният в изложението въпрос неотносимо обвързва указанията по прилагането на чл. 129 ал.4 от ГПК с основанията за поправка на явна фактическа грешка, когато в постановеното и влязло в сила решение такава е налице. Ето защо Върховен касационен съд не приема довода за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,поради противоречие с ТР № 1 от 17.07.2001г на ОСГК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.